Охридчани

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Охрид

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Александър Групчев от Охрид, деец на ВМОРО, осъден на 8 години заточение на Родос
Александър Протогеров
Охридчани в 1908 година с поп Георги Снегаров

Б

  • Благоя Поп Стефания (1905 – 2001), югославски фотограф
  • Бойче Заров, български революционер от ВМОРО, четник[15]
  • Борис Бояджиски (1915 – 1959), югославски писател
  • Борис Трифонов Котларев (14 февруари 1917 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[16]
  • Борис Чипан (1918 – 2012), архитект от Република Македония
  • Бил Павлески (р. 1974), северномакедонски политик

В

Г

Д

Е

Свидетелство за венчание на Евтим Я. Битраков, 1906
  • Ева Нединковска (р. 1983), северномакедонска певица
  • Евтим Якимов Битраков (11 януари 1872 – ?), български търговец. Втори брак с Царева п. Кост. Пейчинова (10 май 1884 – ?) от Охрид[28]
  • Евтим Кръстев Чамишев (1857 – 1923) – български опълченец, революционер, почетен гражданин на Габрово[29]
  • Евтим Робев (1835 – 1863) – български възрожденец, лекар
  • Евтим Бодлев, български общественик
  • Евтим Спространов (1868 – 1931), български общественик и просветен деец
  • Елена Станчева (1912 – 2012), българска преводачка, просветна и обществена деятелка
  • Елизабета Шелева (р. 1961), северномакедонска писателка
  • Еюп Сабри Акгьол (1876 – 1950), турски офицер и политик
  • Ефтим Пасков Митушев, български военен деец, подполковник[30][31]

Ж

З

И

Иван Битраков

Й

К

Л

М

  • Маргарит Димзов (Маргаритис Димицас, 1829 – 1903), виден гръцки историк и филолог
  • Марко Бошнаков (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
  • Марийка Ставрева, македонска българка, лежала над 10 години в югославски затвори заради българското си самосъзнание, предотвратила заедно с Панде Евтимов унищожението на Битолския надпис, принудена заради повторните югославски репресии над нея да избяга през 1971 година в САЩ и да стане членка на МПО.
  • Мария Пармакова (около 1879 - ?), българска революционерка, деятелка на ВМОРО, участничка в Илинденско-Преображенското въстание[46]
  • Методи Патчев (1875 – 1902), български революционер
  • Методи Садилов (1894 – 1963), български културен деец[3]
  • Методи Терзиянов (1891 – 1973), български спортен деятел и общественик; деец на Първото българско колоездачно дружество[47]
  • Миле Пендов, български предприемач и общественик
  • Мирче Гьоргоски (р. 1966), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
  • Михаил Скопаков, български възрожденец и учител
  • Михаил Друмеш (1901 – 1982), румънски писател и драматург
  • Мишо Юзмески (р. 1966), северномакедонски писател

Н

П

С

Т

Ф

Х

Ц

Я

Опълченци от Охрид

  • Александър Христов, на 1 май 1988 година зачислен във II рота на I опълченска дружина, ранен на 9 август 1977 година в боя на Шипка, уволнен на 11 август 1878 година,[72] умрял преди 1918 г.[73]
  • Анастас Божинов, на 28 април 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 11 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[74] умрял преди 1918 г.[75]
  • Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[75]
  • Андрей Темелков, II опълченска дружина[76]
  • Атанас Пантелеев Дуденов (1848 – 13 септември 1923, София), II рота на I опълченска дружина, постъпил на 1 май 1877 година, уволнил се на 1 юли 1878 година, след войната живее в София и 21 години служи като полицейски конен стражар, в 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово[73][77]
  • Васил Иванов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[78]
  • Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[73]
  • Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[79]
  • Димитър Атанасов, до постъпването си в Българското опълчение служи в Руската армия, на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, загива на 19 юли 1877 година в боя за Стара Загора[80]
  • Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[79]
  • Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[75]
  • Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[73]
  • Димитър Христов Миланов (Манолов, Мануилов), зачислен в I рота на I опълченска дружина на 11 май 1877 година, убит при Шипка през август[75][81]
  • Евтимий (Евтим) Апостолов, на 14 май 1877 година е зачислен в IV рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на следния ден,[82] умрял преди 1918 г.[75]
  • Ефтим Чачамишов, II опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[76]
  • Иван П. Верин, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[78]
  • Иван Стаменков, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[76]
  • Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[79]
  • Климент Петрушев (1861 – 1924), II опълченска дружина.
  • Коста Атанасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[78]
  • Коста (Косто) Иванов Велянов (1849 – 23 декември 1911), изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, награден със знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен за участието си в Шипченските боеве, уволнен на 1 юли 1878 година, живее в Карнобат, където от 1 август 1879 година до 21 януари 1896 година е пеши и конен стражар в околийското управление, по-късно работи като надничар, умира в Карнобат[75][83]
  • Коста Стефанов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[84]
  • Марко Атанасов, от Охридско, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, напуска на 20 юни 1877 година,[85] умрял преди 1918 г.[75]
  • Наум Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опълчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на 6 август 1877 година,[86] умрял преди 1918 г.[75]
  • Никола Стефанов, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[76]
  • Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[79]
  • Панайот Георгиев, III опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[78]
  • Петър Атанасов, на 14 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 9 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[82] умрял преди 1918 г.[75]
  • Петър Атанасов Грунчов, на 2 май 1877 година постъпва в IV рота на II опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година, живее в Кюстендил, умира преди 1896 година във Враца[73][87]
  • Петър Пармаков, II опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[76]
  • Спиро Иванов, II опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[76]
  • Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[88]
  • Стефан Константинов, II опълченска дружина, убит[76]
  • Ташко Кузманов, II опълченска дружина[76]
  • Харалампий Боровчев (Гюровчев) Диров (? – 1882, Балчик), български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, носител е на Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 3 юли 1878 година, след войната живее в Балчик и работи като земеделец[89]
  • Христо Димитров, II опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[76]
  • Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[75]
  • Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[73]
  • Щерю (Спиро) Райков, III опълченска дружина

Македоно-одрински опълченци от Охрид

Членска карта на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България на Коста Христов Пашиников от Охрид
  • Андон Бакалов, Сборна партизанска рота на МОО[90]
  • Андон Янев Нанев (1870 – след 1943)[91] кафеджия с първо отделение образование,[92] македоно-одрински опълченец служил в 4-та и Нестроевата рота на 9-а велешка дружина,[93][92] сражава се при Картал тепе, Мерхамли, Каръкьой, Султан тепе, Царево село и Камена река,[93] носител е на орден „За храброст“ IV степен;[92] на 23 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[93]
  • Анастас Капричов (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Георги Анастасов, 25-годишен, 3-та рота на 6-а охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 28 юни 1913[94]
  • Георги Анастасов, Нестроева рота на 6 охридска дружина[94]
  • Димитър А. Спространов, 29 (30)-годишен, Инженеро-техническата част на МОО, Нестроевата рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[95] – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[96]
  • Иван Мостров, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[97]
  • Иван Чудов, 23-годишен, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[98]
  • Исай Чудов, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[98]
  • Коста Христов Пашинков (Пашенков, Пашиников), Първа рота на Девета велешка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[99]
  • Кирил Анастасов, 23-годишен, 4-та рота на 6-а охридска дружина[100]
  • Крум Чудов, 18-годишен, Трета рота на Шеста охридска дружина[98] Носител на бронзов медал „За заслуга“ от Първата световна война.[101]
  • Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[102]
  • Ламбо Чадов, 36-годишен, хлебар с основно образование, 3-та рота на Десета прилерска дружина[103]
  • Методи Кьосев, 29-годишен, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[104]
  • Никола Тунтев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[105]
  • Цвятко Апостолов, македоно-одрински опълченец, 41-годишен, 1-ва рота на 6-а охридска дружина, носител на бронзов медал[106]

Починали в Охрид

Други

Бележки

  1. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 2.
  2. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  3. ↑ а б Парцел 32 // София помни. Посетен на 26 януари 2016.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  5. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  6. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  7. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  8. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 349 - 350.
  9. ↑ а б Парцел 28 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  11. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  12. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 17, л. 1
  13. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 403.
  14. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  16. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 182.
  17. ↑ БИА, кол. 47-I, a.e.718, п.д. 1528.
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  19. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 595.
  20. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  21. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 602.
  22. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
  24. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  25. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 40
  26. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  27. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 716.
  28. ↑ ДАА-Архив София, ф. 1К, оп. 6, а.е. 106, л. 50
  29. ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  30. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  31. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 133-134
  32. ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 218, л. 434-439, 471-472
  33. ↑ Иванъ Костовъ Мановъ // Илюстрация Илиндень 2 (92). Илинденска организация, Февруарий 1938. с. 16.
  34. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 582.
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 117
  36. ↑ Парцел 120 // София помни. Посетен на 25 март 2018.
  37. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
  38. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  39. ↑ Парцел 51 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  40. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  41. ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 96.
  42. ↑ Публикации: Правият ток с високо напрежение и електрификация на железниците. — Сп. БИАД, 1932, № 11, 165-167. Икономическо взимане на електрическа енергия от мрежа за високо напрежение. - Сп. БИАД, 1933, № 22, 281 - 282.
  43. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  44. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  45. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  46. ↑ а б Паско Д. Пармак // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 22 юли 2024 г.
  47. ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  48. ↑ Српски биографски речник, том 3, с. 60., архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  49. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  50. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
  51. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  52. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  53. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  54. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 92
  55. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  56. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 65., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  57. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  58. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
  60. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 335.
  62. ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  63. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26
  64. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 173.
  65. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 189.
  66. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 17 март 2016.
  67. ↑ Гласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161.
  68. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
  69. ↑ Некролог // Македония I (6). 16 октомври 1926. с. 3.
  70. ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  71. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
  72. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 210.
  73. ↑ а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  74. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 40.
  75. ↑ а б в г д е ж з и к Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  76. ↑ а б в г д е ж з и Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  77. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 154.
  78. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  79. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  80. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 29.
  81. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 121 – 122.
  82. ↑ а б Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 33.
  83. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
  84. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  85. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 34.
  86. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 72.
  87. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 224.
  88. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  89. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 258.
  90. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  91. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 21.
  92. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
  93. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 22.
  94. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  95. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
  96. ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 – 75.
  97. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.
  98. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
  99. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
  100. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  101. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 117-118
  102. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  103. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793 – 794.
  104. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
  105. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 737.
  106. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  107. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 131
  108. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 705.
  109. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 96.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Read other articles:

Pertahanan Merah (Rusia)

Gambar tentang Parade Garda Merah di depan sebuah pabrik Garda Merah (bahasa Rusia: Красная гвардия) adalah formasi sukarelawan paramiliter yang utamanya terdiri dari buruh pabrik, petani, cossack dan sebagian prajurit dan pelaut untuk perlindungan kekuatan soviet. Pertahanan Merah adalah pasukan militer transisional dari Angkatan Darat Kekaisaran Rusia yang telah runtuh dan formasi-formasi basis Bolshevik pada Revolusi Oktober dan bulan-bulan pertama Perang Saudara Rusia. K...

 

Menara Jinnah

Menara JinnahNama asli bahasa Telugu: జిన్నా టవర్Menara Jinnah di GunturLetakGunturKoordinat16°17′36.5″N 80°26′51″E / 16.293472°N 80.44750°E / 16.293472; 80.44750Koordinat: 16°17′36.5″N 80°26′51″E / 16.293472°N 80.44750°E / 16.293472; 80.44750LuasAndhra Pradesh, IndiaLokasi Menara Jinnah di Andhra Pradesh Menara Jinnah adalah sebuah monumen markah tanah di kota Guntur, Andhra Pradesh. Nama menara t...

 

All Night Long (Faith Evans song)

Faith Evans song All Night LongSingle by Faith Evans featuring Puff Daddyfrom the album Keep the Faith ReleasedMarch 2, 1999Length3:54LabelBad BoyAristaSongwriter(s) Faith Evans Sean Combs Schon Crawford Clarence Emery Todd Gaither Ron Amen-Ra Lawrence Bertram Reed Todd Russaw Galen Underwood Producer(s) Evans Lawrence Combs Faith Evans singles chronology Heartbreak Hotel (1998) All Night Long (1999) Never Gonna Let You Go (1999) Puff Daddy singles chronology P.E. 2000(1999) All Night...

Adliswil

Langnau am Albis, Adliswil, Danau Zürich dan Turitg (di latar belakang), terlihat dari perbukitan Albis Adliswil ialah sebuah kotamadya di Distrik Horgen, Kanton Zurich, Swiss. Adliswil terletak di kawasan Zimmerberg, di lembah Sugani Sihl ke selatan kota Zürich, dekat dengan Kilchberg, Ruschlikon, Langnau am Albis dan di sisi lain Stallikon mendekatkannya dengan Distrik Affoltern. Adliswil memiliki penduduk sebanyak 16.000 jiwa, yang dari situ 25% memiliki riwayat migrasi. Pranala luar (Je...

 

Theotokos

Theotokos dari Kazan, ikonografi tahun 1649. Bagian dari seri tentangGereja Ortodoks TimurMosaik Kristos Pantokrator, Hagia Sofia Ikhtisar Struktur Teologi (Sejarah teologi) Liturgi Sejarah Gereja Misteri Suci Pandangan tentang keselamatan Pandangan tentang Maria Pandangan tentang ikon Latar belakang Penyaliban / Kebangkitan / KenaikanYesus Agama Kristen Gereja Kristen Suksesi apostolik Empat Ciri Gereja Ortodoksi Organisasi Otokefali Kebatrikan Batrik Ekumenis Tatanan keuskupan Kle...

 

Kota cerdas

Skenario mobilitas cerdas dan berkelanjutan Gambaran kota cerdas Kota cerdas (bahasa Inggris: smart city) merupakan suatu konsep perencanaan, penataan dan pengelolaan kota yang saling berkaitan dalam semua aspek kehidupan untuk mendukung masyarakat yang cerdas, berpendidikan, memiliki moral serta peningkatan kualitas hidup warga negaranya. Tujuan kota cerdas adalah untuk menciptakan perencanaan dan pengembangan pada suatu kota yang layak huni, maju dan modern sehingga meningkatkan produktivit...

The Magical Monarch of Mo

1899 novel by L. Frank Baum This article's plot summary may be too long or excessively detailed. Please help improve it by removing unnecessary details and making it more concise. (August 2010) (Learn how and when to remove this template message) First edition The Surprising Adventures of the Magical Monarch of Mo and His People (copyright registered June 17, 1896) is the first full-length children's fantasy novel by L. Frank Baum. Originally published in 1899 as A New Wonderland, Being the F...

 

Apixaban

Anticoagulant medication ApixabanClinical dataTrade namesEliquis, othersOther namesBMS-562247-01AHFS/Drugs.comMonographMedlinePlusa613032License data EU EMA: by INN US DailyMed: Apixaban Pregnancycategory AU: C[1] Routes ofadministrationBy mouthATC codeB01AF02 (WHO) Legal statusLegal status UK: POM (Prescription only)[2] US: ℞-only[3] EU: Rx-only[4] In general: ℞ (Prescription only) Pharmacokinetic...

 

Gordon Henderson (politician)

British politician (born 1948) Gordon HendersonMPOfficial portrait, 2020Member of Parliament for Sittingbourne and SheppeyIncumbentAssumed office 6 May 2010Preceded byDerek WyattMajority24,479 (47.6%) Personal detailsBorn (1948-01-27) 27 January 1948 (age 75)[1]Gillingham, Kent, England[2]Political partyConservativeChildren3OccupationOperations manager, contracts officer, store managerWebsitegordonhendersonmp.org.uk Gordon Henderson (born 27 January 1948) is a British...

ناروتو شيبودن: أجيال عاصفة النينجا النهائي

ناروتو شيبودن: أجيال عاصفة النينجا النهائي NARUTO－ナルト－疾風伝 ナルティメットストーム ジェネレーション المطور سيبر كونيكت 2 الناشر بانداي نامكو إنترتينمنت المنتج يوسوكي ساساكي[1] الموسيقى تشيكايو فوكودا[2] سلسلة اللعبة ناروتو: النينجا النهائي النظام بلاي ستيشن 3، إكس بوكس 360 ت...

 

Instalación eléctrica en América del Norte

La instalación eléctrica en América del Norte sigue los reglamentos y normas para la instalación de cableado en edificaciones. El cableado eléctrico en los Estados Unidos está, en general, de acuerdo con los estándares del Código Eléctrico Nacional (NEC, por su sigla en idioma inglés), una norma patrocinada por la National Fire Protection Association que ha sido objeto de revisiones periódicas desde 1897. Las modificaciones o complementos locales de este código modelo son comunes ...

 

Pulau Hantu Barat

Ada usul agar artikel ini digabungkan dengan Pulau Pantara Barat. (Diskusikan) Pulau Hantu Barat Pulau Pantara BaratPulau Pulau Hantu Barat atau Pulau Hantu Besar atau Pulau Pantara Barat merupakan pulau yang berada pada gugusan Kepulauan Seribu yang secara administratif termasuk dalam wilayah Kabupaten Administratif Kepulauan Seribu provinsi DKI Jakarta yang berada pada zona perlindungan dan bersama-sama Pulau Hantu Timur dan Pulau Kelor merupakan zona penyangga untuk pelestarian di mana ter...

Departemen Arlit

ArlitDepartemenLembah TimiaLetak departemen Arlit di kawasan tersebutNegara NigerKawasanKawasan AgadezLuas • Total216.744 km2 (83,685 sq mi)Populasi (Sensus 2012) • Total105.025 • Kepadatan0,48/km2 (1,3/sq mi)Zona waktuUTC+1 (GMT 1) Arlit adalah sebuah departemen di Kawasan Agadez, Niger. Ibu kotanya berada di kota Arlit. Pada 2012, departemen tersebut memiliki total populasi 105,025 orang.[1] Komune Departemen tersebut seca...

 

Joseph Dweba

South Africa international rugby union player Rugby playerJoseph DwebaDate of birth (1995-10-25) 25 October 1995 (age 28)Place of birthCarletonville, South AfricaHeight1.75 m (5 ft 9 in)[1]Weight112 kg (17 st 9 lb; 247 lb)School HTS Louis Botha THS, Bloemfontein Hoërskool Florida, Roodepoort Hoërskool Jan Viljoen, Randfontein Rugby union careerPosition(s) HookerCurrent team Stormers / Western ProvinceYouth career2011–2013 Golden Lions2014–...

 

Stupid Boy (film)

This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Stupid Boy film – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (April 2019) (Learn how and when to remove this template message) 2004 Swiss filmStupid BoyFrenchGarçon stupide Directed byLionel BaierWritten byLionel Baier,Laurent GuidoProduced byRobert Bone...

List of Olympic female artistic gymnasts for Italy

Gymnastics events have been staged at the Olympic Games since 1896.[1] Italian female gymnasts have participated in every Summer Olympics since 1928, except for 1932, 1964, and 1980.[2][3] A total of 80 female gymnasts have represented Italy.[4] Italian women have won one team medal at the Olympics – the 1928 team all-around silver.[2] Vanessa Ferrari earned Italy's first individual medal, a silver on floor exercise, at the 2020 Olympic Games. Monica ...

 

Museo archeologico statale Gaio Cilnio Mecenate

Museo archeologico Gaio Cilnio Mecenate UbicazioneStato Italia LocalitàArezzo IndirizzoVia Margaritone 10 Coordinate43°27′37.76″N 11°52′46.9″E / 43.460489°N 11.879694°E43.460489; 11.879694Coordinate: 43°27′37.76″N 11°52′46.9″E / 43.460489°N 11.879694°E43.460489; 11.879694 CaratteristicheTipoArcheologia Intitolato aGaio Cilnio Mecenate Istituzione1937 Apertura1937 GestioneMinistero per i beni e le attività culturali - Direzione reg...

 

Listed buildings in Clayton-le-Moors

Clayton-le-Moors is a town in Hyndburn, Lancashire, England. It contains 16 listed buildings, which are designated by English Heritage and recorded in the National Heritage List for England. Of these, one is listed at Grade II*, the middle grade, and the others are at Grade II. Before the arrival of the Leeds and Liverpool Canal in about 1800 the area was mainly rural, and the older listed buildings are large houses, farmhouses, and associated structures. Associated with the canal ...

ميرزا كوكا

Kokaltash Mirza Aziz Kokah Khan-i-Azam معلومات شخصية تاريخ الميلاد 1542 تاريخ الوفاة 1624 (aged 81-82) قلعة أغرا، سلطنة مغول الهند, now الهند الأولاد Habiba Banu Begum والدان Ataga Khan (father) Jija Anga (mother) تعديل مصدري - تعديل   شاوساث خامبا، قبر عزيز كوكا ميرزا عزيز كوكا ((بالفارسية: میرزا عزیز کوکه)؛ ق. 1542– ح. 1624)، ا...

 

Fuego (canción de Eleni Foureira)

«Fuego»Canción de Eleni FoureiraPublicación 2018Género dance pop, pop balcánico, dance, dancehall y europopDuración 3:03Escritor(es) Alex Papaconstantinou, Geraldo Sandell, Viktor Svensson, Anderz Wrethov, Didrick, Eleni FoureiraProductor(es) Alex Papaconstantinou, Viktor SvenssonIdioma original inglésOtras versiones Fuego (versión en español) Canciones de «2018 Σ' Αγαπώ» «Fuego» «Fuego (versión en español)» [editar datos en Wikidata] «Fuego» es una canció...

 

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!