Асен Тодев (1882 – 1935), български революционер, първи кмет на Банско
Александър Георгиев Колчагов - Цанката, деец на ВМОРО и ВМРО, протогеровист[1]
Александър Иванов Зехтинджиев (10 септември 1889 - 1924), участник в Балканската война, търговец и ханджия, в 1923 г. укривал Александър Буйнов, Георги Ковачев и други, за което е отвлечен от дейци на ВМРО на 14 януари 1925 г. го убиват в местността Купено[2]
Благой Николов Ангелинин (8 март 1891 - 9 ноември 1928), роден в бедно селско семейство, работи като магазинер в кооперация „Освобождение“, член на БКП от основаването на организация на партията в Банско в 1919 г., като до 1923 г. е в ръководството ѝ, участва в подготовката на Септемврийското въстание, а по време на въстанието е в групата щурмувала казармите в Разлог, след потушаването на въстанието е арестуван и бит, продължава да се занимава с комунистическа дейност, работи в кременския дърворезбен чарк в местността Арами бунар, запален е на работното си място от дейци на ВМРО на 9 ноември 1928 г.[4]
Благой Тодев, (1868 – 1937), български революционер
Борислав Ангелов Балев (9 февруари 1912 - ?), завършил в 1941 година лесовъдство в Софийския университет[5]
В
Владимир Голев (1922 – 2011), български поет и драматург
Хаджи Вълчо (1710 – 1772), търговец, ктитор на манастирите Зограф и Хилендар в Света гора Атон, брат на йеромонах Паисий Хилендарски и на игумена на Хилендар Лаврентий
Г
Георги Голев (1869 – 1921), български учител и революционер
Димитър Радонов (1917 – 2011), български учен, лекар, гинеколог
Димитър Сирлещов (1838 – 1913), учи при Симеон Молеров, търговец във Виена, инициира построяването на църква в Банско и рисува в църквите „Св. Димитър“ в Бачево (1883), „Св. Троица“ в Банско (1892 – 1898), „Св. Богородица“ в Бобошево (1890 – 1898), както и църкви в Кюстендилско[13]
Димитър Стефанов – Маминото, български революционер от ВМОРО[14]
Георги Иванов Колчагов на 18 години служи в 3 рота на 5 охридска дружина[25]
Димитър Н. Колчагов на 17 години служи в Продоволствения транспорт на МОО и във 2 рота на 5 одринска дружина,[25] починал през Първата световна война.[26]
Миле Н. Кочагов на 39 години, земеделец с I клас образование, служи в четата на Йонко Вапцаров, в Продоволствения транспорт на МОО и в 14 воденска дружина[25]
↑Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 114.
↑Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 156.
↑ абСъбев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 366.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 45.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 594.
↑Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
↑ абСъбев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 397.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 595.
↑Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 594.