Кичевчани

Кичевчани (единствено число кичевчанец/кичевчанка, на албански: kërçovar или kërçovarë) са жителите на град Кичево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кичево

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

---

Македонец от Кичево, Битолски вилает, снимка от руския вестник „Вестник и библиотека за самообразование“ от 1903 година

А

• Александар Станковски (р. 26 януари 1959), художник от Северна Македония
• Ангел Бунгуров (1874 – 1949), български революционер
• Аце Спасеновски (р. 1969), политик от Северна Македония, министър на земеделието, горите и водите

Б

• Борис Алексовски (1918 – 2002), югославски и македонски политик

В

• Венедикт Янков Филипов (1884 – ?), завършил право в Загребския университет в 1907 година^[1]
• Владо Таневски (1952 – 2008), журналист и сериен убиец
• Владимир Полежиноски (1913 – 1980), югославски и македонски политик
• Владимир Талески (р. 1959), актьор, режисьор и политик от Северна Македония
• Влатко Лозаноски - Лозано (р. 1985), певец

Г

• Горан Стояноски (р. 1966), писател от Северна Македония
• Гоце Тодоровски (р. 1951), актьор от Северна Македония

И

• Илия Китаноски (р. 1959), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ

К

• Косара Гочкова (р. 1932), детска писателка
• Крешник Бектеши (р. 1985), политик от Северна Македония
• Кръстю Спиров (1886 – 1937), главен касиер на БНБ, музикант^[2]

М

• Манасий Бабов (? – 1941), български революционер
• Методи Стършенов (? – ?), български просветен деец и общественик
• Милица Боева, българска революционерка
• Михо Михайловски (1915 – 2003), югославски партизанин и деец на НОВМ
• Младен Барбарич (р. 1953), сръбски и хърватски актьор

Н

• Насте Бунгуров, български търговец, общественик и революционер, деец на ВМОРО
• Нико Буклевски (р. 15 октомври 1923), филмов деец от Югославия

О

• Орце Йордев (р.1972), офицер, бригаден генерал от Северна Македония

П

• Панчо Недев, родом от Горно Кичево, свещеник във Велешка епархия между 1874 и 1908 година^[3]

С

• Софрони Стършенов (1890 – 1960), български учен, лесовъд
• Стефан Атанасов (? - 1913), български революционер от ВМОРО
• Стоян Николов (1882 – ?), български революционер

Т

• Томе Буклевски (1921 – 2018), политик от Социалистическа Република Македония
• Томе Момировски (1927 – 2012), писател и преводач от Република Македония

Ф

• Фета Елмази, албански интелектуалец от СР Македония, репресиран в Социалистическа федеративна република Югославия заради отхвърлянето на македонизма и признаване на българската принадлежност на местното славянско население на Македония.^[4]

Я

• Якуб Селимовски (1946 – 2013), ислямски духовник
• Яне Веляноски (1925 – 2000), писател от Република Македония

Опълченци от Кичево

• Ангел Цветков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[5]
• Атанас Стоянов (около 1848 - ?), постъпил в III рота на I опълченска дружина на 19 май 1877 година, уволнен на 1 юли 1878 година, работи като хлебар в Шумен, София, Оряхово^[6][7]
• Блаже Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[5]
• Богдан Иванов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[8]
• Димитър Благоев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[8]
• Моисей Марков, родом от Кичевско, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[9]
• Никола Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Русе^[8]
• Павел Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[5]
• Петър Георгиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[8]

Други

• Богомил Стършенов (1926 – 1985), български пианист, по произход от Кичево
• Йоаким Кърчовски (ср. на XVIII век – около 1820), български книжовник, роден в Кичево или Кичевско

Бележки

1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
2. Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 451.
4. Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизам // Македонска трибуна, 5 октомври 2021 г. Посетен на 31 декември 2021 г.
5. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
6. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 191.
7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.