Кривопаланчани

Кривопаланчани (единствено число кривопаланчанец/кривопаланчанка) са жителите на град Крива паланка, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Михалко Мазаков – борец за самостоятелна българска църква и училище в Крива Паланка и член на местния революционен комитет, основан от Васил Левски, с двамата му сина Георги (отляво) и Петър (отдясно).^[1]

Родени в Крива паланка

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

---

А

• Хажи поп Алекси, гъркомански свещеник в Крива паланка между 1850 и 1870 година, спомоществувател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Аверкий Попстоянов (1852) и „Священное и божеств. евангелие“ на Павел Божигробски (1858)^[2]
• Александър Димитраков (1879 – 1912), български революционер от ВМОРО
• Апостол Димитров, деец на ВМОК, делегат на Деветия македоно-одрински конгрес, виден сарафист^[3]
• Александър Г. Кожухарски (1867 – ?), български лекар и революционер
• Асен Михайлов Мазанов, български просветен деец, главен учител в Дупница

Б

• Благородна Цветковска (р. 1949), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
• Борис Антонов, български предприемач и общественик
• Борис Арсов (1906 – 1954), професор от Социалистическа Република Македония, югославски партизанин и деец на НОВМ
• Борис Костадинов Апостолов (24 декември 1915 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет^[4]

В

• Венцеслав Попдимитров (1881 – ?), български общественик

Г

• Георги А. Апостолов (1872 – ?), български артилерийски офицер, завършил индендантските курсове в Санкт Петербург в 1910 г.^[5]
• Георги Апостолов (1898 – ?), български общественик и просветен деец
• Георги Иванов, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.^[6]
• Георги Мазаков (1864 – 1957), български революционер
• Георги Паланецки, български духовник
• Георги Попантонов (1886 – ?), български икономист, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.^[7]

Д

• Димитър Анастасов (1875 – ?), български педагог, завършил педагогика в 1907 година в Загребския университет и в 1909 година в Лозанския^[5]
• Давид Кърчовски (? – 1844), български духовник и просветен деец
• Димитър Давидов, български просветен деец и духовник
• Димитър Кючюка, български революционер, Ботев четник^[8]
• Димитър Попапостолов (Апостолов) (1864 – ?), български просветен деец, окръжен училищен инспектор^[9]
• Димитър Хаджилиев (1895 – 1960), български писател
• Димитър Цонев (1863 – ?), български просветен деец

Е

• Екатерина Кирова Стаменова (? – 1928), българска общественичка, дарителка, деятелка на Паланечко благотворително братство^[10]

И

• Иван Георгиев Каролев, български военен деец, подполковник (1911), командвал 3 дружина на 13 рилски пехотен полк в Балканската война
• Иван Анастасов Неофитов (1905 – ?), български адвокат

Й

• Йелица Кръстевска (р. 1961), северномакедонска юристка

К

• К. Кожухарцки, български офицер, загинал^[11]
• Кирил Ценевски (р. 1943), северномакедонски режисьор
• Константин Димитраков (1891 – 1971), български учен, преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет
• Константин Попапостолов (1868 – 1940), български духовник и революционер
• Константин Танбурков, български революционер от ВМОРО
• Коце Алексиев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
• Коце Ал. Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов^[12]

Л

• Любен Апостолов (1895 – 1945), български военен
• Люпчо Николовски (р. 1983), политик от Северна Македония

М

• Магдалена Григорова Бакалова (1910 – ?), българска просветна деятелка, емигрира в България в 1924 г., завършва Педагогическото училище в Самоков, до 1944 година учителка в Богослов, Кюстендилско, а след това работи в София, от 1945 г. членка на БКП, в 1946 година е инициатор за създаването на първата ученическа занималня в София, в която работи до пенсионирането си в 1960 г.^[13]
• Максим Савов, майстор строител, участвал в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.^[14]
• Манасий Лучански (1870 – 1913), български революционер, ръководител на комитета на ВМОРО в Узункюпрю
• Мери Младеновска-Георгиевска (р. 1969), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
• Методий Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница^[15]
• Михаил Велков Вучев, български военен деец, подполковник,^[16][17] завършил в 1888 година с третия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[18]
• Михайло А. Костич (1904 – след 1938), сръбски политик^[19]
• Михалко Мазаков (1830 – 1895), български общественик
• Милица Стоянова (р. 1932), актриса от Северна Македония

Н

• Ненад Новковски (р. 1958), политик от Северна Македония, министър

П

• Петко Стойчев, майстор строител, участвал в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.^[14]
• Петър Хаджипетров (? – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[20]

С

• Серафим Попконстантинов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война^[21]
• Слави Якимов Димитров (1895 – 1947), български военен, подполковник
• Славе Алексиев Яначков, български офицер,^[22] деец на Паланечкото благотворително братство през 1936 година в София^[23]
• Стефан Йосифов, български просветен деец
• Стоян Мезин, български резбар и строител
• Станчо Якимов, български кметски наместник

Т

• Трайчо Мазаков (1917), български военен

Ф

• Фироклис Антонов (1880 – 1942), български революционер от ВМОРО
• Фросина Ременски (р. 1977), политик от Северна Македония

Ц

• Цоне Кръстевски (р. 1948), археолог

Ю

• Юрдан Апостолов, главен учител в Крива паланка, завършил в 1899 година с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия^[24]

Я

• Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944^[25].

Опълченци от Крива паланка

• Алекси Димитров, родом от Кривопаланечко^[26] или Крива паланка,^[27] IV^[26] и V опълченска дружина,^[27] умрял в София в 1915 г.^[26]
• Димитър Иванов, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[28]
• Сокол Иванов, на 28 април 1877 година е зачислен в I рота на I опълченска дружина, на 25 юни 1877 година е преведен в I рота на VII дружина, на 5 август се връща в I дружина, напуска Опълчението на 6 октомври 1877 година,^[29] умрял преди 1918 г.^[30]

Македоно-одрински опълченци от Крива паланка

• Алекси Анастасов, 1 рота на 10 Прилепска дружина^[31]
• Васил Давидов Попдимитров (1883 – ?), завършил Богословския факултет в Черновиц в 1910 г.^[7], македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина^[32]
• Васил Шанев Тотев (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Огнестрелния парк, 2-ра рота на 9-а велешка дружина; на 11 април 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, в която пише „през целия си живот мисълта и идеалът ми е бил свободата на българския македонски народ“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[33]
• Йордан Ангелов, 29-годишен, каменар, ІІ отделение, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина^[34]

Починали в Крива паланка

• Велко Спанчев (1896 – 1944), виден български общественик
• Златю Тепциев (1893 – 1944), български офицер, генерал-майор
• Митре Връчковски (1921 – 1944), български партизанин и деец на НОВМ
• Ненчо Ангелов Гърев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война^[35]
• Петър Апостолов Прангаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[36]
• Петър Николов Лозов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[37]
• Стефан Радев Каменски, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война^[38]
• Тома Георгиев Великов, български военен деец, подполковник, загинал през Втората световна война^[39]

Други

• Димитър Македонски – Папашата (1839 – 1912), български просветен деец и революционер от ВМОРО, член на Кривопаланечкия революционен комитет
• Йоаким Димишов, учител в Крива паланка, спомоществовател за „Наручна священ. книга“ на З. Петров и Й. Наумов (1874)^[40]
• Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО^[41]

Бележки

1. ЦДА, фонд 2069К, опис 1, а.е. 399, л. 3
2. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 31.
3. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 33 – 34.
4. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 182.
5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
10. Дом Екатерина и Димитър Стаменови // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 8 декември 2022.
11. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 22 януари 2022 г.
12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 40. Посетен на 28 август 2015.
14. Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История // cathedral.bg. Посетен на 24 октомври 2023.
15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
17. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135-136
18. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
19. Српски биографски речник, том 5.^{[неработеща препратка]}
20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 59
21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 10
22. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 84.
23. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 597 – 599.
24. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
25. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 1 май 2013 
26. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
27. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
28. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
29. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 88.
30. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 195.
33. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 336.
34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
35. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 64
36. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б
37. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 87
38. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
39. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 86
40. |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 204.
41. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.