Тетовци

Тетовска фамилия, 1942 – 1943 г.

Тетовци или тетовчани (единствено число тетовец/тетовка, тетовчанец/тетовчанка, на албански: tetovarë, тетоваръ, единствено число tetovar, тетовар) са жителите на град Тетово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Тетово

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Реклама на Българско кафене на Андро Кюрапов и братя от Тетово, емигранти в Кливланд, Охайо

Б

  • Бардул Махмути (р. 1960), политик от Северна Македония
  • Бардул Даути (р. 1982), политик от Северна Македония
  • Блага Алексова (1922 – 2007), археолог и академик от Северна Македония
  • Блаже Кондураджия, деец на ВМОРО[2]
  • Блаже Тръпков Смилковски, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров[7]
  • Блерим Джемали (р. 1986), швейцарски футболист
  • Борис Манов Заков (1919 – 1944), български партизанин, ятак[8]
  • Борис Стоянов Андрейчин (? - 31 януари 1928), български юрист, адвокат, убит от сръбските власти за пробългарска дейност[9]
  • Борка Аврамова (1924 – 1993), скулптор от Северна Македония
  • Бошко Гюровски (р. 1961), футболист и треньор от Северна Македония
  • Бранко Гапо (1931 – 2008), режисьор от Северна Македония

В

Г

  • Гавро Веселинов (Веселинович) Фукара, сърбоманин, преминал нелегално в Сърбия в 1904 година, върнал се с четата на Коста Пекянец, след това четник на Георги Скопянчето, участвал в сражения с турците в Скопска Църна гора[5]
  • Гавро Лавчанец, деец на ВМОРО[2]
  • Гаюр Дерала (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар
  • Гено Стефанов, български учител в родния си град между 1870 – 1873 година[11]
  • Георги Чанков Чанак, деец на ВМОРО[2]
  • Георги Чомаков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[12]
  • Гиго Перац, деец на ВМОРО[2]
  • Гиго (Гого) Иванов (Йованов) Капакуш (Кайкуш), български революционер, деец на ВМОРО[3][2]
  • Гоце Гавровски, деец на ВМОРО[2]
  • Григор Михайлов (Глигор Михайлов), деец на ВМОРО[2]
  • Глигорие Гоговски (1945 – ), политик от СР Македония
  • Григор Арнаутчето (1874 – 1901), четник при Мирче Ацев, загинал в Уланци[13][14]
  • Григор Хаджисерафимов (1845 – ?), български общественик
  • Гоце Стойчевски (1919 – 1944), югославски партизанин
  • Гьоре Дембов, деец на ВМОРО[2]
  • Гьоре Жеровяне, деец на ВМОРО[2]

Д

Е

  • Едмонд Адеми (1975 – ), политик от Северна Македония, министър
  • Ернад Фейзулаху (1966 – ), политик от Северна Македония, министър
  • Ефка Мишевска, деятелка на ВМОРО[2]
  • Ецо Ангелковски Гуша, деец на ВМОРО[2]

Ж

З

  • Зако Наумчевски, деец на ВМОРО[2]

И

Й

К

  • Ката Йовановска, деятелка на ВМОРО[2]
  • Кирко К., деец на ВМОРО[2]
  • Коста Николов, войвода в Кресненско-Разложкото въстание
  • Коце Дафинков Блажевски, деец на ВМОРО,[2] комита в четатата на Христо Чернопеев, сражавал се през Илинденското въстание Брезово и Дреново и в четатата на Коста Попето, с която участвал в борбите в Кочанско и Гевгелийско[14]
  • Коце Зафиров, български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Албански[16][17]
  • Круме Наумовски (1914 – 1995), югославски партизанин и политик от Социалистическа Република Македония
  • Кръсто Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[18]
  • Кочо Тулевски (1921 – 1995), политик от Социалистическа република Македония
  • Кузман Филиповски, деец на ВМОРО,[2] участвал в Илинденското въстание[14]

Л

М

  • Мара Бунева (1902 – 1928), българска революционерка и национална героиня
  • Матей Геров (1871 – 1918), български просветен деец и революционер
  • Мендух Тачи (1965 – ), политик от Северна Македония, депутат от ДПА
  • Менсур Идризи (1983 – ), албански футболист
  • Методия Михайлов Пандиловски, деец на ВМОРО[2]
  • Милан Йосифовски Крал, деец на ВМОРО[2]
  • Милан Константинов, деец на ВМОРО[2]
  • Милан Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев,[19][2] загинал в сражението при Цер[5]
  • Милко Гюровски (1963 – ), футболист и треньор от Северна Македония
  • Мирко Видоески (р. 1957), художник и писател от Северна Македония
  • Мисайле Константинович, деец на ВМОРО[2]
  • Михаил Мартинов (? – 1924), български духовник
  • Михаил Младенов (? – 1906), български революционер и деец на ВМОРО
  • Михаил Момчев (1885 - ?), завършил икономика и финанси в Брюксел в 1907 година[20]
  • Младен Дальов (1847 – ?), български общественик
  • Младен Келимов Кондураджиев, деец на ВМОРО[2]
  • Младен Марьош, деец на ВМОРО[2]
  • Младен Мишев, български революционер,[2] комита в Тетовско, Кичевско и Скопско[14]
  • Младен Якимов Григоров (1877 – 1935), български лекар, завършил в 1905 година Университета на Монпелие[21], полкови лекар през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“, V степен.[22]

Н

  • Насер Нуредини (р. 1979), македонски политик и министър на околната среда и пространственото планиране
  • Насто Илиев (1837 – ?), български общественик
  • Наум Иванов, български учител в Тетово между 1848 – 1860 година, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Аверкий Попстоянов през 1852 година[23]
  • Наце (Анастас) Неофитов (1874 – ?), български революционер и учител
  • Наце Улов, деец на ВМОРО[2]
  • Нехат Бечири (р. 1967), творец от Северна Македония
  • Никодим Спасов, български учител в родния си град между 1836 – 1837 година, спомоществовател за „Священное и божеств. евангелие“ на Павел Божигробски (1858)[24]
  • Никола Бунев, български революционер и общественик
  • Никола Герасимов, български лекар, завършил медицина в Нанси в 1900 г.[21]
  • Никола Павлов (1903 – 1945), български революционер, деец на ММТРО
  • Нурхан Изаири (р. 1961), македонски политик и министър на околната среда и пространственото планиране

О

П

  • Павле Кузмановски (р. 1939), художник от Северна Македония
  • Павлина Апостолова (р. 1927), оперна певица от Северна Македония
  • Пано Йованов Ананиев, деец на ВМОРО[2] четник на Христо Чернопеев, загинал при Винище[5]
  • Панайот Неофитов Богданов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[25]
  • Пано Ильов Чадия (? - 1903), деец на ВМОРО,[2] загинал през Илинденското въстание при отбраната на Крушево[14]
  • Петре Топал, деец на ВМОРО[2]
  • Петре Шуко, деец на ВМОРО[2]
  • Петруш Ефросимовски, деец на ВМОРО[2]
  • Петър Арнаудов, търговец на жито, баща на професор Михаил Арнаудов
  • Петър Здравев (1883 – 1960), български лекар и общественик
  • Петър Станков (1873 – ?), български адвокат и общественик
  • Петър Тофович (1920 - 1990), лекар
  • Пецо Алексов Белич, деец на ВМОРО[2]
  • Премче Пандиловски, деец на ВМОРО,[2] санданист, поставил бомба със закъснител в кумановската гара, за което е заловен и осъден от турските власти[14]

Р

  • Реджеп Юсуфи (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар
  • Ружди Матоши (1970 – ), политик от Северна Македония, депутат от ДПА
  • Румена Мишковска Комитка, деятелка на ВМОРО[2]

С

Серафим Петров Хаджинаумов

Т

  • Тахир Кадриу (1938 – ), политик от Социалистическа република Македония,
  • Таяр Тетова, албански хайдутин
  • Теута Арифи (1969 – ), политик от Северна Македония, депутат от ДСИ, професор
  • Тимосия Н., деец на ВМОРО[2]
  • Тодор Геров (1885 – 1956), български революционер, деец на ВМОРО
  • Тодор Скаловски (1909 – 2004), изтъкнат композитор и диригент от Северна Македония
  • Тодор Стефанов, деец на ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[5][31]
  • Тодор Тетовчето (? - 1901), деец на ВМОРО,[2] четник при Андон Кьосето, сражавал се в Прилепско и Велешко, след това четник в четата на Михаил Попето, загинал при Сборско[14][32]
  • Тодор Циповски (1920 – 1944), югославски партизанин
  • Тодор Яковов (1881 – 1938), български революционер от ВМОРО
  • Тома Прендов (1897 – ), български офицер и деец на ВМРО
  • Томо Гавровски Ла, деец на ВМОРО[2]
  • Томо Смилковски, деец на ВМОРО[2]
  • Томо Софрониевски (1920 – 2007), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Трайче Йованов Цветановски Байрактар, деец на ВМОРО[2]
  • Трифун Пандиловски, деец на ВМОРО[2]
  • Търпе Костов Алтиколач, деец на ВМОРО[2]

Ф

  • Фаница Николоска (1978 – ), политик от Северна Македония
  • Фатмир Бесими (1975 – ), финансист от Северна Македония
  • Филимена Димитрова Иванова (18 март 1916 - ?), завършила в 1942 година немска филология в Софийския университет[33]

Х

  • Хазби Лика (р. 1972), вицепремиер на Северна Македония, отговарящ за Охридския рамков договор
  • Хайрула Фишек (1885 – 1975), турски и османски генерал
  • Халил Демирджиоглу (1905 – 1972), турски учен, историк и археолог
  • Христо Аврамов, български революционер, Ботев четник
  • Христо Дембов, деец на ВМОРО[2]
  • Христо Иванов Калкандели, български революционер, Ботев четник, юрист[34]
  • Хлисто Йованов, деец на ВМОРО[2]
  • Христо Костов Сичан, деец на ВМОРО[2]
  • Христо А. Кръстев (1886 – ?), български учител, директор на Първа софийска мъжка гимназия[35]
  • Христо Чулков, български учител в килийното училище в родния си град през 1832 година, учил в Дебърския манастир[36]
  • Хусни Исмаили (р. 1963), северномакедонски политик

Я

Опълченци от Тетово

  • Антон Димитриев, V опълченска дружина, умрял в Ниш на 17 август 1877 г.[38]
  • Апостол Афанасиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
  • Бойко Здравев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[40]
  • Димитър Симеонов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
  • Зафир Стоянов (1843 или 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 12 юни 1877 г. преведен в IV рота, уволнен на 1 юли 1878 г.,[41] към 1918 г. живее в София,[42] от 1 януари 1923 година се изселва в Кралството на сърби, хървати и словенци, в същата година е обявен за почетен гражданин на Габрово[41]
  • Йосиф Петров, постъпил в I рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, преведен в IV рота на 12 юни 1877 година, произведен ефрейтор, уволнен на 27 юни 1878 година,[43] умрял преди 1918 г. в Америка[42]
  • Кузман Цветков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[42]
  • Никола Симов, постъпил на 11 май 1877 г. в I опълченска дружина, IV рота,[44] умрял преди 1918 г.[42]
  • Христо Аврамов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
  • Христо Донев, на 27 май 1877 година постъпва в IV рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година[45]

Македоно-одрински опълченци от Тетово

  • Манол Аргушев, 3 рота на 3 Солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[46]

Свързани с Тетово

  • Мара Джорджевич (1916 - 2003), сръбска певица, по произход от Тетово и прекарала детството и младежките си години в града

Бележки

  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 17.
  3. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  4. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 187.
  5. ↑ а б в г д е ж з Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
  8. ↑ Списък на убити партизани
  9. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  11. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 616.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30.
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.11
  17. ↑ Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) // Илюстрация Илиндень 5 (6 (46). София, Издание на Илинденската Организация, май 1933. с. 10.
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  20. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  21. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  22. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 47
  23. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 269.
  24. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 606.
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 332, л. 59
  26. ↑ Македония в образи — La Macedoine illustree. София, Придворна печатница АД - София, 1919. с. 17, 124.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  28. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 298.
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
  30. ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 21.
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  32. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 64, 96.
  33. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 206.
  34. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
  35. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  36. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
  37. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 580.
  38. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  39. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  40. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  41. ↑ а б Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 195.
  42. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  43. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 156.
  44. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 180.
  45. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 76.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!