Тетовци или тетовчани (единствено число тетовец/тетовка, тетовчанец/тетовчанка, на албански: tetovarë, тетоваръ, единствено число tetovar, тетовар) са жителите на град Тетово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Виктор Ачимович (1915 – 1987), югославски журналист, филмов оператор и деец на НОВМ
Г
Гавро Веселинов (Веселинович) Фукара, сърбоманин, преминал нелегално в Сърбия в 1904 година, върнал се с четата на Коста Пекянец, след това четник на Георги Скопянчето, участвал в сражения с турците в Скопска Църна гора[5]
Коста Николов, войвода в Кресненско-Разложкото въстание
Коце Дафинков Блажевски, деец на ВМОРО,[2] комита в четатата на Христо Чернопеев, сражавал се през Илинденското въстание Брезово и Дреново и в четатата на Коста Попето, с която участвал в борбите в Кочанско и Гевгелийско[14]
Младен Мишев, български революционер,[2] комита в Тетовско, Кичевско и Скопско[14]
Младен Якимов Григоров (1877 – 1935), български лекар, завършил в 1905 година Университета на Монпелие[21], полкови лекар през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“, V степен.[22]
Н
Насер Нуредини (р. 1979), македонски политик и министър на околната среда и пространственото планиране
Наум Иванов, български учител в Тетово между 1848 – 1860 година, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Аверкий Попстоянов през 1852 година[23]
Нехат Бечири (р. 1967), творец от Северна Македония
Никодим Спасов, български учител в родния си град между 1836 – 1837 година, спомоществовател за „Священное и божеств. евангелие“ на Павел Божигробски (1858)[24]
Никола Бунев, български революционер и общественик
Тодор Тетовчето (? - 1901), деец на ВМОРО,[2] четник при Андон Кьосето, сражавал се в Прилепско и Велешко, след това четник в четата на Михаил Попето, загинал при Сборско[14][32]
Яков Сазданов, български свещеник и учител в Тетово (1836 – 1837)[37]
Опълченци от Тетово
Антон Димитриев, V опълченска дружина, умрял в Ниш на 17 август 1877 г.[38]
Апостол Афанасиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
Бойко Здравев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[40]
Димитър Симеонов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
Зафир Стоянов (1843 или 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 12 юни 1877 г. преведен в IV рота, уволнен на 1 юли 1878 г.,[41] към 1918 г. живее в София,[42] от 1 януари 1923 година се изселва в Кралството на сърби, хървати и словенци, в същата година е обявен за почетен гражданин на Габрово[41]
Йосиф Петров, постъпил в I рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, преведен в IV рота на 12 юни 1877 година, произведен ефрейтор, уволнен на 27 юни 1878 година,[43] умрял преди 1918 г. в Америка[42]
Кузман Цветков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[42]
Никола Симов, постъпил на 11 май 1877 г. в I опълченска дружина, IV рота,[44] умрял преди 1918 г.[42]
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 187.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 616.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 269.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 606.
↑ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 332, л. 59
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 298.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 580.
↑ абХристов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 195.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 156.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 180.
↑Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 76.