Кратовчани

Кратовчаните (единствено число кратовчанец, на македонска литературна норма: кратовчани, кратовчанец или кратовец, кратовци) са жителите на град Кратово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях:

Родени в Кратово

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

---

Ефрем Каранов

Серафим Кратовски, деец на ВМРО

А

• Александър Гюргинчев (1879 – 1922), деец на ВМРО, кмет на Кратово
• Александър Попдимитров (1892 – 1970), български офицер, генерал-майор
• Александър Хаджигеоргиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец
• Анания Младенов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов^[1]
• Атанас Полеган, свещеник в Кюстендил през 30-40-те години на XIX век, спомоществовател за „Писменик общеполезен“ на Христаки Павлович (1835), „История на Великий Александра македонца“, превел Христо Василев (1844), „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852)^[2]

Б

• Борис Борозанов (1897 – 1951), български артист и кинорежисьор
• Борис Георгиев Анастасов (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[3]

В

• Велко Попович, български книжовник от XVIII век
• Викентий Попанастасов (1881 – 1915), български революционер и анархист

Г

• Георги Гърчев (1885 – 1912), български военен и революционер
• Георги Данаилов (1877 – 1928), български просветен деец
• Георги Евремов (1932 – 2011), учен от Северна Македония
• Георги Киров (1883 - ?), български синдикалист, миньор в Перник и в мина „Бъдеще“ в Тревненския балкан, пръв секретар на Рудничарския синдикат в Перник, от 1919 г. до декември 1944 г. работи в окръжното данъчно управление в Русе^[4][5]
• Георги Петров, български просветен деец, учител в Скопското българско свещеническо училище^[6]
• Георги Цветинчев (1882 – 1967), български революционер, юрист, общественик и просветен деец
• Георги Шатев 1882 – ?), български революционер
• Григор Манасиев (? – 1903), български просветен деец и революционер
• Георги Нови Софийски (1496/1497 – 1515), български светец новомъченик
• Георги Ефремов (р. 1932), политик от Северна Македония

Д

• Данаил Георгиев, български политик, народен представител в VII обикновено народно събрание^[7]
• Димитър Граматиков, български адвокат
• Димитър Попйосифов, български учител и духовник
• Дургут Едиповски (1937-1991), политик от Социалистическа република Македония

Е

• Ефрем Каранов (1852 – 1927), български фолклорист, преводач и обществен деец

И

• Иван Каранов (1851 – 1928), български учител, политик и революционер
• Иван Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов^[1]
• Иван Мицов, български просветен деец
• Иван К. Сапунджиев (1860 - ?), български учител и дарител^[8]
• Иван Шатев, околийски ръководител на ВМОРО
• Ивица Ампов (р. 1969), северномакедонски военен

Й

• Йоан Кратовски (XVI век), български книжовник и орнаментатор
• Йоан Христев (XIX век), български миниатюрист
• Йосиф Даскалов (1868 – 1909), български революционер

К

• Кирил Иванов Попандонов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[9]
• Кольо Захариев, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов^[10]
• Костадин Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров^[11]

Л

• Лазар Караиванов (1894 – след 1942), български лекар

М

• Мане Кратовски (? – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922 заедно с Илия Кушев^[12]
• Михаил Димитров Шатев (1863 – 1915), сладкар, 1 клас, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[13]
• Михаил Монев (1881 – 1944) български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
• Михаил Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов^[14]
• Михаил Цветков (р. 1954), министър на земеделието на Северна Македония
• Михаил Чукчуков (1870 - 1950), български просветен деец и общественик^[15]

Н

• Наско Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов^[1]
• Никодим Симеонович, учител в Иван Чифлик, Русенско, през 1872 година, брат на Константин Молович^[16]
• Никола Мицев (1913-1990), деец на НОВМ, член на АСНОМ

П

• Павел Гюргинчев (1908 – 1979), български поет
• Петър Давидов Белокапов (? - 1907), български деец, убит на 21 септември 1907 година в Страцин от сръбска чета заедно с още 17 души; на 22 март 1943 година съпругата му Еленка, 76-годишна от Кратово, като жителка на Скопие, подава молба за българска народна пенсия, в която пише „за българщината в Македония даде живота си моя съпруг“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България; дъщеря им Стойна е учителка, а синът им Стоил Давидов - свещеник^[17]
• Павел Шатев (1882 – 1951), български революционер
• Павле Монев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов^[18]
• Петър Трайчев (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци^[19]

С

• Саздо Ямболов, български революционер, деец на ВМОРО
• Симеон Добревски (1869 – ?), български военен инженер
• Симеон Златков (1884 - ?), завършил физико-математически факултет във Фрибург в 1912 г.^[20]
• Станимир Иванов Топуков (1894 - ?), български литератор, общественик, запасен офицер
• Стефан Бидиков (1886 – 1944), български общественик и революционер
• Стефан Симич (1882 – 1962), сръбски географ и политик
• Стефан Стефанов (? - 1946), български политик и адковат
• Стефан Тошев (1883 – 1930), български революционер от ВМОРО
• Стефан Хаджикостов (1882 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
• Стефчо Максимов (? – 1898), български просветен деец
• Стоил Давидов Белокапов, български свещеник
• Страхил Коцев (1901 – ?), български юрист, секретар касиер на Кратовското благотворително братство в София^[21]
• Страхил Топуков, журналист и деец на ВМРО
• Страшимир Георгиев Анастасов (9 октомври 1910 - ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет^[22]

Т

• Поручик Трайчев (? – 1923), деец на ВМРО, убит през 1923 година от органи на българската полиция.^[23]
• Трайчо Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.^[24]

Ц

• Цане Андреевски (р.1930), писател от Северна Македония

Ч

• Чедо Якимовски (1940 – 1993), поет от Северна Македония

Я

• Яким Игнатиев (1870 – 1901), български революционер, член на Одринския окръжен комитет на ВМОРО

Опълченци от Кратово

• Величко Николов (1841 - март 1906, Кюстендил), от Кратовско, I опълченска дружина, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година във II батальон на Доброволчесската бригада на генерал Черняев, на 28 април 1877 година постъпва в I дружина на II рота, а на 12 юни 1877 година е преведен в I рота, след създаването на Княжество България живее и работи като самарджия в Кюстендил^[25][26]

Македоно-одрински опълченци от Кратово

• Александър Анастасов, 19 (20)-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[27]
• Димитър Авскентиев, 25-годишен, 8 костурска дружина, мутафчия, III клас, 2 рота на 10 прилепска дружина^[28]
• Иван М. Ачев, 38-годишен, работник, 1 отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина^[29]
• Йордан Александров, Нестроева рота на 10 прилепска дружина^[30]
• Манол Александров (Мано, Маноил, Мануил Алексов), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, шивач, I клас, Кюстендилска дружина, орден „За храброст“ IV степен^[31]
• Мите Алексов, 46-годишен, дюлгер, касапин, Кюстендилска дружина^[32]
• Михаил Димитров Шатев, 49-годишен, сладкар, I клас, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“^[13] През Първата световна война починал в 3/11-а полска инфекциозна болница в Щип.^[33]
• Михаил Димитров Кокошков, 24-годишен, I клас, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал.^[34] Загинал в битката при Криволак през Първата световна война като ефрейтор в 64-ти пехотен полк.^[35]

Кратовчани загинали във войните за национално обединение на България

• Александър Митев Смиленов, редник, загинал през Първата световна война^[36]
• Борис Георгиев Анастасов, поручик, загинал през Първата световна война^[3]
• Герасим Як. Цеков, редник, загинал през Първата световна война^[37]
• Димитър Иванов, ефрейтор, загинал през Междусъюзническа война^[38]
• Дионис Алексиев Мойсеев, канонир, загинал през Първата световна война^[39]
• Иван Лазаров, македоно-одрински опълченец,^[40] загинал през Междусъюзническа война^[41]
• Кирил Иванов Попандонов, подпоручик, загинал през Първата световна война^[9]
• Коста Кузманов, македоно-одрински опълченец,^[42] загинал през Междусъюзническа война^[43]
• Михаил Димитров Кокошков, ефрейтор, загинал през Първата световна война^[35]
• Михаил Петров, редник, загинал през Междусъюзническа война^[44]
• Михал Петров, редник, загинал през Първата световна война^[45]
• Михал Димитров Шатев, редник, загинал през Първата световна война^[33]
• Нане Деспотов, редник, загинал през Първата световна война^[46]
• Никола Гичев Мицов, редник, загинал през Първата световна война^[47]
• Петър Мързов Максимов, редник, загинал през Първата световна война^[48]
• Стефан Ив. Кратовски, старши подофицер, загинал през Междусъюзническа война^[49]
• Юрдан Тодоров, редник, загинал през Междусъюзническа война^[50]

Свързани с Кратово

• Васил Хаджиниколов, кратовски войвода на ВМОРО през Балканската война, действа с Ефрем Чучков и части на Седма рилска дивизия^[51]
• Владимир Хаджиниколов, кратовски войвода на ВМОРО през август 1914 година^[51]
• Димитър Кратовски, православен дякон и български книжовник от XV век
• Стефан Павлов Кантарджията, войвода от ВМОРО

Бележки

1. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 535.
3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5; а.е. 330, л. 5
4. Димитров, Георги. Георги Димитров за профсъюзите, том 1. София, Профиздат, 1963. с. 945.
5. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 208. Посетен на 2 септември 2015.
6. Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
8. Иван К. Сапунджиев // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 8 декември 2022.
9. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 9
10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 803.
14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
15. Парцел 44 // София помни. Посетен на 17 март 2016.
16. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 593.
17. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 309 - 310.
18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
19. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
20. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
21. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
22. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 205.
23. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
24. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
25. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
26. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 19.
32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37
34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 352.
35. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 42; а.е. 333, л. 46
36. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 62, 63, 67
37. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 9, 10
38. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 51
39. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 73
40. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
41. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 65
42. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
43. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 60
44. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 113
45. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 10
46. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 18, 19
47. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 386, л. 49
48. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 113
49. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 80
50. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 25
51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.