Четата на Григор Манасиев (отпред легнал вдясно) и Иван Топчев (отпред легнал вляво). Източник: Държавна агенция „Архиви“Писмо от кратовския архиерейски наместник до Скопската митрополия, с което известява забягването в нелегалност на Григор Манасиев и учителя Г. Иванов
По-късно става български учител в Кратово. Влиза във ВМОРО и ръководи Кратовския околийски революционен комитет.[1][4] Активно участва в поддържането на революционния канал Кюстендил - Северозападна Македония.[1] В 1897 година след Винишката афера за пренасяне на нелегална литература е арестуван от османските власти и жестоко изтезаван. Лежи в Прищинския затвор до 1901 година.[1]
След излизането си от затвора, отново е учител в Кратово.[1] В 1903 година в София организира и заедно с поручик Иван Топчев оглавява чета, която в началото на септември заминава за Македония заедно с четата на Никола Дечев, и четата на Атанас Мурджев и Тома Пожарлиев заминават за вътрешността. Манасиев е определен за кратовски районен войвода.[1]
На 25 септември трите чети са обкръжени при кратовското село Луково от 7000 души редовна войска и башибозук. След 10-часово сражение четите се изтеглят, но войводите Иван Топчев и Никола Дечев загиват. Григор Манасиев е тежко ранен и се самоубива.[5][6]
↑Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 80.
