Алеко Пишутов (1918-1947), гръцки комунистически деец и партизанин
Алеко Зелеников (1920-1948), гръцки комунистически деец и партизанин
В
Вангел Дубинов (Дубев, Дубин, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[1]
Вангел Пенов Гологанов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров[2]
Вангел Христов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[3]
Васил Шалдев (? – 1946), български общественик и юрист
Димитър Шотев (Шодев, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[6]
Дино Карагеоргиев (Диньо, Диме, 1864/1866 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[7]
Дино Карагьорчев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев[8]
И
Иван Алев (1851 – 1919), български лекар и революционер
Иван Калдиев (1868 – ?), български просветен деец,[11] в 1891 година завършва филология в Софийския университет.[12] учител по български език във Варненската мъжка и девическа гимназия[13]
Иван Караджов (Караджев, 1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[8]
Константин Дзеков (Костадин, 1870 – 1919), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[14]
М
Мино Панайотов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[15]
Михаил Чаков (1873 – 1938), български революционер и военен, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
Пейо Яно Мачков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[16]
Пено Зайков (? – декември 1943), гръцки комунист, загинал в сражение в Нидже с антикомунистически части[17]
Петър Несторов Гълъбов, деец на Илинденската организация в Несебър[18]
Продан Христов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО
Р
Ристо Менчев (1928 – ?), гръцки и югославски комунистически деец
Т
Тане Георгиев (Тано, 1893 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Сборна партизанска рота на МОО, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[19]
Тодор Хаджимихайлов (1875/1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[20]
Томо Славков (1920 – 1949), гръцки комунист, член на ЕПОН, през окупацията войник на ЕЛАС, участва в голямата битка при Кукуш в 1944 година, участва в Декемврийските събития в Атина, в 1946 година е в партизанска група в Паяк, сражава се в Пинд, Папинго и Джумерка, в 1948 година е в частта, охраняваща щаба на ДАГ, завършва Военната школа при щаба на ДАГ, загива на Лисец на 11 август 1949 година[22]
Христо Белчев (? - 1912), македоно-одрински опълченец, Втора скопска дружина, Четвърта битолска дружина[23][24]
Христо Божинов (Божанов, 1882/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов, четата на Иван Пальошев, четата на Ичко Димитров, Петнадесета щипска дружина, носител на бронзов медал[25]
Христо Гюргин (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев[26]
Христо Хаджигонин (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[27]
Иван Бинчев, български екзархийски свещеник в Гумендже след 1870 година[28]
Иван Липидов, завършва килийно училище, свещеник в Гумендже между 1864 и 1872 година, отлъчен от Воденския митрополит заради службите му на български език[29]
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 68.
↑|Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 381.