Светиниколчани

Светиниколчани (на македонска литературна норма: Светиниколчани) са жителите на град Свети Никола (Свети Николе), Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Свети Никола

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

---

Лазар Колишевски

Панзо Зафиров

А

• Александър Спасов (1883 - след 1943), деец на ВМОРО и ВМРО
• Александър Стоянов Ценов (1882 - след 1943)^[1] обущар с IV отделение образование,^[2] македоно-одрински опълченец, служил в 1-ва рота на 7-а кумановска дружина,^[1][2] сражавал се при Дедеагач, Мерхамли, Шаркьой, Радкова скала, Говедар, Редки буки, Султан тепе, носител на орден „За храброст“ IV степен;^[2] на 10 март 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[1]
• Андон (Доне) Лазев (Лазов) Арсов (1880 - след 1943)^[3] орач,^[2] македоно-одрински опълченец, служил в 1-ва рота на 7-а кумановска дружина,^[3][2] сражавал се при Дедеагач, Мерхамли, Шаркьой, Радкова скала, Говедар, Редки буки, Султан тепе, носител на орден „За храброст“ IV степен;^[2] на 15 март 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[3]

В

• Виолета Панзова (1948 - 2020), северномакедонска логичка

Г

• Георги Гаврилски (1911 – 1987), лекар от Социалистическа република Македония и член на АСНОМ

Д

• Драги Каров (р. 1956), пробългарски активист в Северна Македония

Л

• Лазар Колишевски (1914 – 2002), югославски комунист, политик

Н

• Дядо Наце Гичев, деец на ВМОРО и ВМРО

П

• Панзо Зафиров (1892 – 1924), български революционер

Р

• Роберт Петров (р. 1978), северномакедонски футболист

С

• Свето Манев (р. 1945), северномакедонски художник
• Страхил Попсандев (1901 – 1923), български революционер от ВМРО

Ф

• Филип Донев (1882 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци^[4]

Х

• Христофор Попиванов, македоно-одрински опълченец, 26(27) годишен, учител, 2 рота на 3 солунска дружина,^[5] български офицер^[6]
• Христофор Серафимов (1893 – 1951), български офицер, генерал-майор

Починали в Свети Никола

• Ванчо Барбаревски (? - 1925), български революционер, войвода на ВМРО
• Хараламби Димитров Гуцев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[7]

Бележки

1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 22.
2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „МОО“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
3. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 23.
4. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 89.
7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 568, л. 77