Светиниколчани
Светиниколчани (на македонска литературна норма : Светиниколчани ) са жителите на град Свети Никола (Свети Николе), Северна Македония . Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Свети Никола
А – Б – В – Г – Д –
Е – Ж – З – И – Й —
К – Л – М – Н – О —
П – Р – С – Т – У —
Ф – Х – Ц – Ч – Ш —
Щ – Ю – Я
Лазар Колишевски
Панзо Зафиров
А
Александър Спасов (1883 - след 1943), деец на ВМОРО и ВМРО
Александър Стоянов Ценов (1882 - след 1943)[ 1] обущар с IV отделение образование,[ 2] македоно-одрински опълченец, служил в 1-ва рота на 7-а кумановска дружина ,[ 1] [ 2] сражавал се при Дедеагач, Мерхамли , Шаркьой , Радкова скала , Говедар , Редки буки , Султан тепе , носител на орден „За храброст “ IV степен;[ 2] на 10 март 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[ 1]
Андон (Доне) Лазев (Лазов) Арсов (1880 - след 1943)[ 3] орач,[ 2] македоно-одрински опълченец, служил в 1-ва рота на 7-а кумановска дружина ,[ 3] [ 2] сражавал се при Дедеагач, Мерхамли , Шаркьой , Радкова скала , Говедар , Редки буки , Султан тепе , носител на орден „За храброст “ IV степен;[ 2] на 15 март 1943 година, като жител на Свети Никола, подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[ 3]
В
Г
Георги Гаврилски (1911 – 1987), лекар от Социалистическа република Македония и член на АСНОМ
Д
Драги Каров (р. 1956), пробългарски активист в Северна Македония
Л
Н
П
Р
С
Ф
Х
Христофор Попиванов, македоно-одрински опълченец, 26(27) годишен, учител, 2 рота на 3 солунска дружина,[ 5] български офицер[ 6]
Христофор Серафимов (1893 – 1951), български офицер, генерал-майор
Починали в Свети Никола
Ванчо Барбаревски (? - 1925), български революционер, войвода на ВМРО
Хараламби Димитров Гуцев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[ 7]
Бележки
↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823 . с. 22.
↑ а б в г д е Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 663. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>
; името „МОО“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823 . с. 23.
↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ . Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 577.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 89.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 568, л. 77