Ресенчани
Жени в народни носии от Ресен в началото на XX век Ресенчани (единствено число ресенчанец , на македонска литературна норма : Ресенчани ) са жителите на град Ресен , Северна Македония . Това е списък на най-известните от тях.
Андрей Ляпчев А – Б – В – Г – Д –
Е – Ж – З – И – Й —
К – Л – М – Н – О —
П – Р – С – Т – У —
Ф – Х – Ц – Ч – Ш —
Щ – Ю – Я
Александър Попевтимов , български духовник, архиерейски наместник в Дойран и в родния си градАнастас Башев (1855 – 1944), български просветен деецАндрей Анастасов (около 1826 – 1909), български книжарАндрей Башев (1858 – 1927), български политикАндрей Ляпчев (1866 – 1933), български политик, министър-председател на БългарияЦариград , спомоществувател на българското учебно дело през Възраждането, включително на Македонската дружина .[ 1] Асен Татарчев (1893 – ?), български революционерПетър Радев – Пашата [ 2] Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[ 3] Ахмед Ниязи бей (1873 – 1913), османски военен, младотурчин
Вельо (Велю) Милошев Младенов (около 1800 – 1893), български общественик, председател на градинарския еснаф в Цариград, член на Привременния смесен екзархийски съветВладимир Радев , български просветен деец, македоно-одрински опълченец
Идентификационна карта на члена на Илинденската организация Димитър Николов от Ресен Даниела Илиевска (р. 1983), северномакедонска скулпторкаДимитър Владов (1873 – 1917), български революционер, член на Върховния македоно-одрински комитетДимитър Джуров (1879 – след 1943), български революционер от ВМОРОДимитър Попевтимов , български революционер, комунистДимитър Райчанов (1865 – след 1943), български революционер от ВМОРОСлавейко Арсов [ 5] [ 6] Добрила Кацарска (р. 1957), северномакедонска съдийкаДраган Петков (1879 – ?), български просветен деец и революционерДраги Тозия (1919 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
[ 8] [ 9] Кочо Цонков [ 10] Зисо Попов [ 11] [ 12] Илия Шентев , български просветен деец и общественик
Калчо Стоянов (около 1842 – преди 1908), български печатарКемал Комина (р. 1950), северномакедонски писателКирил Мильовски (1912 – 1983), югославски политик и академик[ 13] Климент Кочовски (? – 1905), български революционер от ВМОРОКоста Николов , български опълченец , ІІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[ 4] Коста Николов (1872 – 1957), български просветен деец[ 14]
[ 15] Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[ 16]
[ 17] Митко Котовевски (р. 1956), северномакедонски ученРобърт колеж от 1919/1920 до 1925/1926 година, когато завършва[ 18] Михаил Макашов (1884 – ?), български революционерМихаил Татарчев (1864 – 1917), български революционер
Сабит Кранли (р. 1945), северномакедонски юристСветлана Христова–Йоцич (1941 – 2012), северномакедонска писателка и поетесаСимеон Радев (1879 – 1967), български писател и дипломат, автор на „Строителите на съвременна България “[ 22] Славейко Стрезов (? – 1915), български воененСотир Тренчев , български юрист и общественик[ 23] Стефан А. Бакладжиев , български дипломат, консул в Одрин в 1935 – 1939 годинаСтрезо Стрезовски (р. 1925), северномакедонски юрист
Христина Стефанова (1880 – след 1943), българска учителка и революционеркаХристо Райчинов , български адвокат и общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Ресенското благотворително братствоХристо Татарчев (1869 – 1952), български общественик, един от основателите на ВМОРО
А – Б – В – Г – Д —
Е – Ж – З – И – Й —
К – Л – М – Н – О —
П – Р – С – Т – У —
Ф – Х – Ц – Ч – Ш —
Щ – Ю – Я
Андрей Башев (1900 – 1929), български лекар, по произход от РесенВенцеслав Евтимов (1932 – 1919), български йогаГеласий (1933 – 2004), висш български духовник митрополит, по произход от РесенДупница , български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 година[ 25] [ 26] Петър Шулинчевски (1938 – 2015), футболист, по произход от РесенСпиро Симеонов (1881 – ?), български революционер
↑ Говедаров, Иван. Копривщица в свръзка с духовното и политическо възраждане. Спомени, София 2011, с. 88, 100.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20 ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 191.↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26 ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 242. ↑ Трайков, Веселин . История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 116.↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59. ↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0 . с. 151. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6 . с. 371. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 116-117
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 63.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20 ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 103.
