Евтим (Ефтим) Тасев Ляпчев е български общественик от Македония.
Биография
Евтим Ляпчев е роден в 1858 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Брат е на министър-председателя на България Андрей Ляпчев и на революционера от ВМОРО Никола Ляпчев, загинал през Илинденско-Преображенското въстание. През 1873 година учи в българското училище в Ресен при учителя Захари Чинтулов. При обновление на църква в Ресен Евтим Ляпчев намира подна плоча, на която разчита името Самуил. По-късно плочата е изследвана от Фьодор Успенски и Любомир Милетич.[1] През 1913 година Евтим Ляпчев е екстерниран в България от новите сръбски власти,[2] но след 1915 година се завръща в родния си град.
През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[3]
Бележки
- ↑ Петров, Петър. Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София 1993, стр.290
- ↑ Пърличев, Кирил. СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ и РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912 - 1915 г.), книгоиздателство „Ал. Паскалев и С-ие“, София, 1918
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.
