![]()
Тази статия е за българския политик. За българския лекар и негов племенник вижте Андрей Башев (лекар).
Андрей (Андрея) Григоров Башев е български политик, деец на Народнолибералната, Демократическата партия и Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
Башев е роден на 16 ноември 1858 година в град Ресен, Османската империя.[1] Брат е на Наум Башев.[2] Получава начално образование в Ресен.[1] Митрополит Натанаил Охридски, който го изпраща заедно с Трайко Китанчев да учи в Цариградското българско училище във Фенер, а по-късно в Киевската духовна семинария в Русия.[1]
След завръщането си в Османската империя е български учител в Ресен, а по-късно в Крушево.[1]
Семейството му се установява в свободна България, където Башев става учител в Самоковското духовно училище. По-късно до 1 август 1884 година е секретар на Ловчанската митрополия. До 4 март 1886 година е помощник-прокурор в Ловчанския окръжен съд, до 9 януари 1887 година е прокурор в Старозагорския окръжен съд, в 1887 - 1889 година е прокурор в Ловеч, а по-късно в Плевен. В 1887 - 1889 година е редактор на ловешкия вестник „Правдолюб“.[1]
Става член на Народнолибералната партия (стамболовистите). Народен представител е в VI обикновено народно събрание (1890 - 1893) от Ловешката околия и в VII обикновено народно събрание (1893 - 1894) от Тетевенската околия.[1] Известен е с кръстената на него Башева добавка към Закона за печата, направена през декември 1893 година, според която никой не може да се заминава с печатна дейност, докато се намира в затвора или ако срещу него се води предварително следствие. Това ограничава силно свободата на печата, защото ако властта заведе дело срещу редактор, той няма право да публикува, дори и вината му да не бъде доказана. Освен това поправката въвежда наказателна отговорност за всеки, който публикува материали по наказателни процеси, преди те да са били прочетени в съдебно заседание.[3]
В 1891 - 1894 година е секретар на Окръжния съвет в Ловеч.[1] През декември 1895 година заедно с Тома Давидов е делегат от Ловешкото македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.[4]
През май 1899 година Башев напуска Народнолибералната партия, тъй като не одобрява политиката на стамболовистко-радослависткото правителство на Димитър Греков. По-късно влиза в Демократическата партия и като демократ в 1908 година е избран в XIV ОНС (1908 - 1911) от Плевенската околия.[1] По негово предложение в 1910 година е променен член 431 от Закона за народното просвещение, който обявява „книгите и покъщнината на библиотеки и читалища за неотчуждаема“.
След Деветоюнския преврат подкрепя лидера на партията Александър Малинов в отстояването на независимостта ѝ. Избран е за председател на Околийския партиен съвет на Демократическата партия и за общински съветник.
Умира на 26 октомври 1927 година на гара Левски, на път за Русе за защита по гражданско дело пред Русенския апелативен съд.[1]
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з и к Лалев, Иван (съставител). Бележити ловчалии - енциклопедичен справочник. Велико Търново, Регионален исторически музей - Ловеч, Издателство „Витал“. ISBN 978-954-8259-93-4. с. 23.
- ↑ Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 6.
- ↑ Иванов, Димитър. Стефан Стамболов — от перото до ятагана. София, Труд, 2005. ISBN 9545285214. с. 158.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 54.
