Стружани

Стружани (на македонска литературна норма: стружани; на албански: struganë, единствено число strugan) са жителите на град Струга, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Струга

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

---

Панде Хаджов

Петър Карамитрев

А

• Адил Газафер (1947 – ), офицер, генерал-лейтенант от Северна Македония
• Александрос Папайоаким, гръцки андартски капитан^[1]
• Александър Калайджиев, български лекар^[2]
• Александър Чакъров (1869 – 1909), български просветен и революционен деец
• попадия Ана Попгеоргица, българска революционерка, деятелка на ВМОРО, приютявала войводата Тасе Христов^[3]
• Анастас Димитров, български опълченец, изселен в Копривщица, на 12 май 1877 година подава молба за постъпване в Българското опълчение и на 21 май 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, уволнен е на 1 юни 1878 година^[4]
• Анастас Дудулов (1892 – 1971), български скулптор
• Анастас Калайджиев (1837 – ?), български учител и общественик
• Анастас Миладинов (? – 1891), български обществник
• Анастасия Узунова (1862 – 1948), българска революционерка
• Анд. Миладинов, български лекар^[2]
• Андротик Матов, български революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.^[3]
• Антиноген Хаджов (1874 – 1912), български просветен и революционен деец
• Аристотел Дудулов (? – 1926), секретар на Струмишката българска митрополия^[5][6]
• Артим Шакири (1973 – ), македонски футболист-национал, играл в ПФК ЦСКА

Б

• Борис Несторов, български военен, починал в София^[7]
• Борис Атанасов Чакъров, кмет на Ресен от 10 февруари 1944 година до 9 септември 1944 година^[8]
• Боянка Миладинова (1873 – 1874, София), българска учителка

В

• Вангел Коджоман (1904 – 1994), художник от Северна Македония
• Вангел Матеев Хаджов, български общественик, участник в българската църковна борба^[9]
• Вангел Панделев, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров^[10]
• Вангел Тильов, български военен, починал в София^[7]
• Ванча Мушмова (1910 – 1984), българска музиколожка^[11]
• Ванчо Стружанчето (? - 1907), четник от ВМОРО, убит в сражение с турците при Топ. корито, Прилепско^[12]
• Васил Хаджов, български просветен деец^[2]
• Васила Матова, българска революционерка
• Велика Панова, родена Наумова Хаджова, българска учителка^[2]
• Веселин Вукович (р. 1958), югославски хандбалист, олимпийски медалист
• Владо Малески (1919 – 1984), автор на официалния химн на Северна Македония

Г

• Геле Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Цветко Христов^[13]
• поп Георги, български общественик, участник в българската църковна борба^[14]
• Георги Икономов (около 1836 – 1914), български просветен деец
• Георги Миладинов, български просветен деец^[2]
• Георги Чакъров (1829 - 1892), български възрожденец, депутат в Османския парламент
• Георги Чакъров (1871 - 1947), български революционер от ВМОРО
• Григор Пляков, български общественик, подарил къщата си за българско девическо училище^[14]

Д

• Данка Игнатова, по баща Наумова Хаджова, българска просветна деятелка и белетристка^[2]
• Деспина Каваева, българска народна певица и събирачка на песни
• Диме Хаджиев, български учител в родния си град след 1862 година^[15]
• Димитрие Дурацовски (р. 1952), северномакедонски писател
• Димитър Дудулов (1894 – 1980), български астроном, преподавател във Физико–математическия факултет на Софийския университет
• Димитър Енчев, български революционер
• Димитър Илиев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година^[16]
• Димитър Миладинов (1810 – 1862), български възрожденец, книжовник, фолклорист
• Димитър Несторов (1890 – 1968), югославски политик
• Димитър Попов (1890 – 1979), български просветен деец
• Дионисий Поповски (1850 – 1944), български духовник
• Джемаил Таири (1921 – 1990), югославски партизанин и деец на НОВМ

Е

• Евтим Карамитрев, български революционер, опълченец
• Евтим Тильов (? – 1929), български революционер
• Ефросина Иванова (1879 - ?), българска учителка и революционерка
• Ефтим Апостолов (1865 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско^[17]
• Ефтимиос Цикарис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония^[18]

Ж

• Живко Гълъбов (1876 - ?), български юрист, завършил в 1912 година Брюкселския свободен университет,^[19] деец на Стружкото благотворително братство,^[20] дипломат^[2]

И

• Ибрахим Темо (1865 – 1939), албански възрожденец
• Иван Ачков (1874 – 1939), български революционер
• Иван Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Цветко Христов^[21]
• Иван Попов (1882 – ?), български църковен и просветен деец
• Иван Хаджов (1885 – 1956), български езиковед и публицист
• Илия Кръстев Джупанов, български общественик, поборник,^[14] учител,^[2] през декември 1895 година Министерството на вътрешните работи отпуска на вдовицата му Вела Илиева Джупанова пенсия от 300 лева^[22]

Й

• Йосиф Каваев, български възрожденски духовник

К

• Калистрат Зографски (1830 – 1914), български духовник и учен
• Киро Кябаз (? – 1913), български революционер
• Климент Евров (р. 1927), дисидент от Северна Македония
• Климент Малевски (1917 - 2002), духовник от Република Македония
• Климент Хаджов (1878 – 1948), български просветен деец
• Княжка Дудулова, българска лекарка^[2]
• Константин Миладинов (1830 – 1862), български възрожденец, поет, фолклорист
• Коста Карамитрев, български общественик, участник в българската църковна борба^[14]
• Коста Милчинов (1840 - 1911), български общественик, подпомогнал Ботевата чета
• Коста Христов, български революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.^[3]
• Костадина Хаджова, българска революционерка
• Кочо Самарджиев (? – 1920), български революционер
• Кръсте Калайджиев (? - 1912), български революционер от ВМОРО
• Кръсто Билянов, български общественик
• Кръсто Милев, български общественик, участник в българската църковна борба^[14]
• Кръсто Чакъров, български общественик, участник в българската църковна борба^[14]

Л

• Лев Попов (1865 – 1935), български свещеник и революционер от ВМОРО
• Лика Беровска (1885 – 1955), българска революционерка, деец на НОВМ
• Любчо Балкоски (р. 1966), политик от Северна Македония

М

• Мара Китка, българска революционерка, куриерка на ВМОРО^[3]
• Марко Колоски (р. 1957), северномакедонски музиколог
• Мате Дудулов (? - 1876), български общественик
• Матей Хаджов, български общественик, участник в българската църковна борба^[9]
• Милан Гагов, български революционер
• Милан Матов (1875 – 1962), български революционер
• Милан Несторов (1870 – 1928), български революционер
• Милан Танчев, български революционер от ВМОРО
• Милица Миладинова (1875 - ?), българска просветна деятелка
• Мирче Клечкароски (р. 1959), северномакедонски поет
• Мюртеза Алиу (1878 – 1937), албански лекар и общественик

Н

• Натанаил Хаджов, български учител,^[2] преподавал в гимназията в Неврокоп,^[23] деец на Неврокопското читалище^[24]
• Наум Дункаров, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров^[25]
• Наум Еврович, ранен македонист
• Наум (Наумче) Марин, български общественик, участник в българската църковна борба^[9]
• Наум Миладинов (1817 – 1895), български възрожденец, фолклорист
• Наум Хаджов (? – 1861), български просветен деец
• Наум Чакъров (1869 – 1903), български революционен деец
• Наум Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов^[26]
• Нестор Струшки (? - 1903), четник от ВМОРО, загинал при Никодин, Прилепско^[27]
• Никола Бакрачески (р. 1970), политик от Северна Македония, кмет на Охрид
• Никола Евров, български учител в Крушево, Битоля и Струга (ок. 1850 – 1860) и деец за църковна независимост^[28]
• Никола Мандов – Ласол и Франклин,^[29] български просветен деец^[2]
• Никола Мушмов (1869 – 1942), български нумизмат и историк
• Никола Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[30]
• Нури Сойлиу (1872 – 1940), албански политик

П

• Панде Хаджов, български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, дългогодишен управител на митница, починал в София^[14]
• Пара Спасова, българска революционерка
• Перикли Георгиев (1879 – 1939), български предприемач и общественик
• Перикъл Дудулов, български общественик и просветен деец
• Петър Евтимов Карамитрев, български революционер, загинал в Кресненско-Разложкото въстание в 1877 г.^[14]
• Порфирий Шайнов, български просветен деец и революционер

Р

• Разме Кумбароски (1944 – ), писател от Северна Македония
• Райна Дудулова, българска зъболекарка^[2]
• Рамиз Мерко (1957 – ), политик от Северна Македония
• Ристо Кърле (1900 – 1975), писател от Социалистическа Република Македония

С

• Сашо Попов, деец на ВМРО
• Серафим Миладинов, български революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.^[3]
• Славка Пушкарова (1879 – 1956), българска учителка и революционерка
• Сотир Голабовски (1937 – ), композитор от Северна Македония
• Станислав Чакъров (1884 – ?), български революционер
• Стеф. Хр. Търчилежова, българска просветна деятелка^[2]
• Стефан Алабаков (1878 – след 1943), български революционер
• Стефан Санджакоски (1956 – ), учен теолог от Северна Македония
• Стефан Брандибуров, български писател на езотерична литература^[31]
• Стефан Тасев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев^[32]
• Стефо Чакъров, български общественик, участник в българската църковна борба^[14]
• Стоян Беров, български революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.^[3]

Т

• Теофил Мушмов (1860 – 1928), български революционер
• Тодор Георгиев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година^[16]
• Тома Кленков (1898 – ?), български революционер и общественик

Ф

• Фаня Бендова, българска революционерка, куриерка на ВМОРО^[3]
• Филип Каваев (1904 – 1974), български общественик

Х

• Христо Апостолов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година^[16]
• Христо Каваев (1858 - ?), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание
• Христо Коджоманов, български революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.^[3]
• Христо Матов (1872 – 1922), български революционер

Ц

• Царевна Миладинова (1856 – 1934), българска просветна деятелка, дъщеря на Димитър Миладинов, майка на професор Владислав Алексиев

Я

• Яким Търчилежов (? - 1908), български общественик, участник в църковната борба и революционер, опълченец, участник в четата на Христо Македонски, в четата на Ильо войвода, участник в Кресненско-Разложкото въстание
• Янкула Дудулов (? – 1895), български общественик, борец за църковна независимост
• поп Янче, български общественик, участник в българската църковна борба, сестрин зет на Братя Миладинови^[14]
• (? - 1896) Янче Фросин Пантулев, четник на Яким Търчилежов^[14]

Македоно-одрински опълченци от Струга

• Георги Дудулов, 27-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина^[33]
• Климе Алистратов, 22-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина^[34]
• Христо Анитукиев, 50-годишен, четата на Никола Герасимов^[35]

Починали в Струга

• Антиноген Хаджов (1874 – 1912), български просветен и революционен деец
• Владо Малески (1919 – 1984), автор на официалния химн на Северна Македония
• Джемаил Таири (1921 – 1990), югославски партизанин и деец на НОВМ
• Елена Каваева (1893 – 1983), доктор по медицински науки
• Йосиф Каваев, български възрожденски духовник
• Лика Беровска (1885 – 1955), българска революционерка, деец на НОВМ
• Никола Макеларски (1915 – 1980), югославски партизанин и деец на НОВМ
• Янкула Дудулов (? – 1895), български общественик, борец за църковна независимост

Бележки

1. Παπαϊωακείμ Αλέξανδρος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2023-04-13.
2. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 49.
3. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
4. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 67.
5. БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО // www.sitebulgarizaedno.com.
6. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 155, 172-173.
7. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 39.
8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
9. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 34.
10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
11. Парцел 32 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
12. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.15
14. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
15. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 676.
16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
17. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
18. Τσικάρης Ευθύμιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2023-04-13.
19. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
20. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.
21. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.15
22. Официяленъ отдѣлъ // Държавенъ вѣстникъ XVII (277). София, 18 декемврий 1895. с. 1.
23. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 208.
24. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 68.
25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
27. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
28. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 233.
29. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
30. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
31. Парцел 73 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
32. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
33. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.