Яким Търчилежов е роден в западномакедонския град Струга. Участва в българската църковна борба в Стружко. Става нелегален и е четник при Христо Македонски и в четата на Ильо войвода. При избухването на Руско-турската война в 1877 година се присъединява се към Българското опълчение във II взвод като водник и участва в боевете при Вратарница, Кадибуаз, Мъртвешки мост, Зелено-сърцо, Пандироло, Търси-баба, Княжево и други. След Берлинския договор участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878 - 1879 година.[1] Ранен е в сражение и бяга в България, а после се прехвърля в Румъния, където забогатява от търговия с тютюн и жито. Открива славянско училище в Турну Северин, в което основава и Македонско дружество. Заедно с българи от Букурещ, Крайова и други подписва петиция до руския цар относно съдбата на Македония. По-късно дружеството е разтурено от румънските власти, а за кратко Яким Търчилежов е арестуван.
Янче Фросин Пантулев, четник на Търчилежов от Струга, починал в 1896 година[2]
