Маловищани
Маловищани (на македонска литературна норма : Маловиштани ) са жителите на арумънската (влашка) паланка Маловище , Северна Македония . Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Маловище
А — Б — В — Г — Д —
Е — Ж — З — И — Й —
К — Л — М — Н — О —
П — Р — С — Т — У —
Ф — Х — Ц — Ч — Ш —
Щ — Ю — Я
А
Г
Къщата на Гаки Трифонов на „Витошка“, махалата Куручешме в София, около Освобождението
Гаки Трифон Чомо (1837 - 1916), български търговец от арумънски произход,[ 1] станал като Гаки Трифонов един от софийските първенци от преди Освобождението и след него.[ 2] [ 3]
Георгиос Мулас (? - 1905), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[ 4]
Георги Чупона (1930 – 2009), математик, академик
Гушу Папакостя (1853 – 1912), румънски просветен деец
Д
Дору Белимаче (1910 – 1938), арумънски терорист на Желязната гвардия
З
Зографка Димитрова Наумова (14 февруари 1914 - ?), завършил в 1942 година богословие в Софийския университет[ 5]
К
Н
С
Т
Ташко Георгиев Трифонов (1872 - ?), завършил естествени науки в Женевския университет в 1892 година и медицина в Лиежкия в 1899 година[ 8]
Ташко Х. Голи, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка [ 9]
Ташко Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Запрянов [ 10]
Х
Ч
Чезар Папакостя
Я
Бележки
↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 17 март 2016.
↑ Булевард Витоша - родното Шанз-Елизе // vestnikstroitel.bg. Посетен на 1 януари 2024.
↑ Тодораки Пешев е първият избран кмет на столицата // vestnikstroitel.bg. Посетен на 1 януари 2024.
↑ Μούλας Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 190.
↑ Српски биографски речник, том 5. [неработеща препратка ]
↑ Парцел 50 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.