Благоевградчани
Благоевградчани (до 1950 година горноджумайци или само джумайци ) са жителите на град Благоевград , България . Това е списък на най-известните от тях.
А – Б – В – Г – Д –
Е – Ж – З – И – Й —
К – Л – М – Н – О —
П – Р – С – Т – У —
Ф – Х – Ц – Ч – Ш —
Щ – Ю – Я
Алекси Алексиев (1921-2002), български офицер, генерал-майорАнгел Ташикманов (1851 – ?), български политикАндон Божков , български общественик и търговецАндон Мициев (1850 – 1912), кмет на Дупница и народен представителАни Салич (р. 1969), българска журналисткаАнтон Байраков (1870 – ?), български общественик[ 1] Асен Дерменджиев (1923 – 1944), български партизанин[ 2] Атанас Камбитов (р. 1967), български политикАтанас Николов (р. 1987), български футболист[ 3] Александра Богданска (р. 1994) българска инфлуенсърка, модел, риалити звезда риалити звезда и ТВ водеща
Благой Латинов (р. 1976), български футболист[ 4]
Георги Бачев (р. 1977), български футболист, националГеорги Бижев (р. 1981), български футболист[ 2] Георги Георгиев - Македонеца (р. 1970), български футболистГеорги Грънчаров (1922 – 1944), български партизанинГеорги Григоров (1919 – 1942), български комунист, партизанинГеорги Даскалов (р. 1981), български футболист[ 6] Георги Измирлиев (1851 – 1876), български революционерГеорги Котев Бояджиев (? – 1917), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[ 7] [ 8] Георги Кехайов (р. 1946), кмет на Благоевград 1985, 1987 – 1989Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[ 9] Георги Николов , кмет на Горна Джумая в 1912 г.Георги Чапрашиков (1842 – 1887), български общественик и революционерГеорги Щерев (1924 - 2017), български диригент, музикант, оркестрант и преподавател
[ 10] [ 11] Димитър Бербатов (р. 1981), български футболист, националДимитър Бончов (около 1848 – неизвестна), български революционерДимитър Воденичаров (р. 1987), български футболист[ 12] Димитър Коемджиев (р. 1978), български футболистДимитър Кощанов (1879 – 1915), български революционер, политик и предприемачДимитър Мициев , български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническата войнаВиенския университет в 1891 година[ 13]
[ 14] [ 15]
Дядо Иван, куриер на ВМОРО от Джумая [ 16] [ 17] Иван Мициев (?-?), кмет на Благоевград 1934 – 1935Иван Узунов (1922-?), български партизанин, офицер, генерал-майорИван Цветков (р. 1981), български футболистИван Цонев (1864 – 1919), български просветен деец и общественикИван Чапрашиков (1854 – 1908), български общественик и политик, брат на Георги Чапрашиков Иво Бранков (р. 1975), български футболистИлиян Юручки (р. 1977), български композитор и диригентИвайло Андонов (р. 1967), български футболист и национал
Камен Веселинов (р. 1946), български ученКиприян Бербатов (р. 1996), български шахматист, математикКирил Чимев (1933 – 2016), български учен, математикАндон Кьосето [ 18] Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[ 19] Константин Попмитов , български възрожденски духовникКостадин Герганчев (р. 1971), български футболистКостадин Захаринов (1922 – ?), кмет на Благоевград 1959 – 1961Красимир Безински (р. 1961), български футболист, националКрум Дерменджиев (1916 – 2005), български скулпторКрум Кацаров (р. 1957), български лекар
[ 23] Свобода Бъчварова (1925 – 2012), българска писателка, журналистка и киносценаристкаСмирна Коритарова (р. 1921), българска партизанка и подпредседател на VI НССпиро Дебърски (р. 1933), български футболист и треньор по футболСтанислав Манолев (р. 1985), български футболистСтефан Петров (р. 1936), кмет на Благоевград 1977 – 1985Стефан Чапрашиков (1876 – 1944), български дипломат, син на Георги Чапрашиков Стоица Илиев , кмет на Горна ДжумаяСтоица Николов (? – 1943), кмет на БлагоевградСтойчо Стоилов (р. 1971), български футболист
[ 24] Горноджумайския отряд , след разбиването на отряда край река Ковачица в Рила на 25 септември е пленен и след двудневни мъчения е убит на 27 септември в местността Картала в землището на Бистрица[ 25]
[ 27] [ 28] [ 29] [ 29]
Никола Чавеов , 2 рота на 13 кукушка дружина[ 30]
А – Б – В – Г – Д —
Е – Ж – З – И – Й —
К – Л – М – Н – О —
П – Р – С – Т – У —
Ф – Х – Ц – Ч – Ш —
Щ – Ю – Я
Георги Стоилов (1864 - 1955), български революционер, търговец, деец на ВМОРО и политик, кмет на Горна Джумая (1912 - 1913), депутат в XVII ОНС (1914 -1919)Гоце Междуречки (1877 – 1941), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченецГроздан Николов (1908 – 1942), български партизанин
[ 32] Климент Кьосев , български духовник, председател на Долноджумайската и Петричката българска общинаКостадин Руйчев (1923 – 2015), български хореограф и общественик
Милчо Лалков (1944 – 2000), виден български историк, балканист
[ 33]
Александър Чапрашиков (1880 - ок. 1950), български търговецВасил Метев (1931 – 2007), професор, един от седемте основатели през 1975 г. на филиала на СУ „Св. Климент Охридски“ в Благоевград, преобразуван от 1983 г. в самостоятелен Висш педагогически институт – Благоевград, а от 1995 г. в Югозападен университет „Неофит Рилски“ Васил Шарков (1883 – 1965), български просветен деец и краеведГеорги Тишинов (1902 – 1966), български лекар и поет[ 34] [ 35] [ 36] [ 37] Димитър Янев (1928 – 2013), български композитор[ 38] Джика Коада (р. 1961), румънски певец, по произход от БлагоевградИлия Аргиров (1932 – 2012), български народен певецИлия Биров , подофицер от българската армия,[ 39] [ 40] Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественикКрум Чапрашиков (1883 – 1934), български революционер и политик, син на Георги Чапрашиков [ 41] [ 42]
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 49.↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6 . с. 384. ↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 45.↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 139, л. 14, 15
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 393. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48. ↑ Известия на държавните архиви, том 25 . София, Наука и изкуство, 1973. с. 192.↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 6
↑ Arumunët Albania, Durrës, nr.18, shtator 2012, 11. [неработеща препратка ↑ Николов, Тома . Спомени от моето минало . София, Издателство на Отечествения фронт, 1989.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7 ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 197.↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9 ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 203.↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 205.↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 94. ↑ Парцел 30 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-27. Посетен на 18 януари 2016.↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 248. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 34.↑ Почина етномузикологът професор Илия Манолов ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 166 а
↑ Радовски, Александър. Теменужка Радовска. Откровение - била съм за да бъда. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1602-1 . с. 3. ↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 35.↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 48.↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 137.↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 99.↑ Почина великият благоевградски композитор Димитър Янев // Архивиран от оригинала на 2013-07-14. Посетен на 2013-07-12.↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 18.↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 197.↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 10.
