Тресончани

Тресончани или тресанчани (на македонска литературна норма: Тресончани) са жителите на дебърското мияшко село Тресонче (Тресанче), днес в Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Тресонче

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

---

А

Максим Ненов и Димитър Стефанов

Кръщелно свидетелство на Стефан Димков, издадено от свещеник Георги Щерев от църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Тресанче, Дебърска епархия, 17 юни 1918 г.

Родени в Тресонче

• Аврам Дичов (1840 – 1923), български зограф
• Анастас Николов (? – 1920), български зограф
• Антон Мирчев (1890 – 1944), съветски революционер
• Антон Петров, български опълченец, служил в Руската армия, постъпил в I рота на I дружина на Българското опълчение, убит в сражението при Стара Загора на 19 юли 1877 година^[1][2]

Б

• Благой Дамянов, български зограф
• Блаже Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов^[3]
• Борис Огнянов (? – 1944), български архитект

Г

• Георги Дамянов (около 1784 – 1880), български зограф
• Генко Попов (1889 – 1942)
• Григор Петров, български зограф

Д

• Дамян Янкулов (1770 – 1834), български строител и резбар
• Данаил Божковски (1864 – ?), български строител
• Данаил Мойсов, български резбар
• Димитър Пандилов (1899 – 1963), югославски художник
• Дичо Зограф (1810 – 1872), български зограф

И

• Иван Юруков (Юруковски, 1873 – ?), български революционер
• Илия Бадрев (1882 – 1929), български революционер
• Илия Софрониев Юруков (1895 – 1923), български учител, загинал в Септемврийското въстание

Й

• Йован Терзиев (1879 – 1904), български революционер
• Йосиф Михайлов Юруков (Юруковски, 1887 – 1941), сърбоманин, кмет на Скопие

К

• Коста Г. Пачаров, български зограф, син на Григор Петров
• Коста Стамов Цветков (1883 - след 1943), български революционер
• Кръстьо Аврамов (1866 – 1939), български строител и резбар
• Кузман Смилевски (1924 – ), югославски партизанин и деец на НОВМ
• Кумрия Андреева (1872 – 1913), българска революционерка

М

• Максим Ненов (1870 – 1903), български революционер
• Марко Данаилов (1884 – 1956), български строител
• Марко Григоров (1883 – 1967), български филолог и педагог^[4]
• Матей Петков Сарджов Брадински (1858 – 1936), български духовник и просветен деец, брат на Мино Сарджов^[5]
• Миле Симеонов, български юрист и деец на СММО
• Мино Сарджов, български просветен деец, първи български учител в Тресонче
• Мирко Миронски (1930 – 2008), юрист и журналист от Социалистическа република Македония
• Мирон (Мирче) Илиев (? – 1914), български иконописец
• Михаил Благоев, български зограф
• Михаил Георгиев Юруков (1856 – 1917), строител
• Мойсо Данаилов (? – 1912/1913), български резбар

Н

• Нестор Данаилов (? – 1882), български просветен деец
• Никола Дамянов (1810 – 1860), български зограф
• Николай Исаков Огнянов (ок. 1841 – 1861), племенник на Партений Зографски, през 1858 година с издръжката на Одеското българско настоятелство е ученик в Смоленската гимназия край Москва, където и умира^[6]

П

• Пандил Аврамов (1869 - след 1943), български зограф
• Петър Новев (Петре Зограф) (около 1825 – ?), български зограф

Р

• Русалим Дичов (1840 – 1910), български зограф

С

• Сарджо Брадина (1778 – 1889), български общественик и просветен деец
• Серафим, изписал в 1873/1874 година църквата „Свети Илия“ във Велмевци
• Серафим Михайлов, български зограф
• Симон Юруков (Юруковски), български революционер от ВМОРО, селски войвода на четата от Тресонче^[7][8]
• Сирма Кръстева (1773 – 1858), българска хайдутка
• Стефан Данаилов (1889 – 1967), български строител

Т

• Томо Смилянич (1888 – 1969), сърбоманин, деец на сръбската пропаганда и фолклорист
• Теофил Аврамов (1863 - ?), български строител

Х

• Христина Брадинска (1915 – ?), комунистическа деятелка
• Христо Благоев (1863 – 1947), български зограф
• Христо Огнянов (1911 – 1997), български писател, журналист и общественик
• Яков Георгиев Дамянов Зографски, български зограф

Я

• Янко Георгиев (? – 1881), български зограф

Македоно-одрински опълченци от Тресонче

• Евтим (Ефте, Ефто) Аврамов, 47-годишен, майстор бояджия, основно образование, 1 и Нестроева рота на 1 дебърска дружина^[9]
• Кипро (Киро, Кирю) Анастасов, 34 (35)-годишен, жител на Стара Загора, майстор бозаджия, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, Продоволствен транспорт на МОО^[10]
• Манол Брадинов (Брадински или Брадиновски) на 52 (или на 46) години, майстор с основно образование, Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.^[11]
• Матея (Матей) Петковски Блажев, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, 1 рота на 1 дебърска дружина^[12] Носител на орден „За храброст“ ІV степен от Първата световна война.^[13]
• Нестор Апостолов, 23-годишен, майстор дюлгер, II клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[14]
• Пандил Аврамов, 38 (39)-годишен, бояджия, основно образование, 1 и Нестроева рота на 1 дебърска дружина^[15]
• Симеон Алтов, 21-годишен, майстор, ІІ клас, 1 дебърска дружина, ранен^[16]
• Ставре Аврамов, 56-годишен, майстор, основно образование, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал^[15]
• Стамат Аврамов, 35-годишен, бозаджия, жител на Галичник, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 8 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен^[15]
• Христо Аврамов, 18 (19, 20)-годишен, бозаджия, халваджия, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина^[15]
• Щилян Апостолов, 28-годишен, предприемач, II клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал^[17]

Починали в Тресонче

• Мирко Миронски (1930 – 2008), юрист и журналист от Социалистическа република Македония

Бележки

1. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 154.
2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
5. Парцел 30 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 480.
7. Тодоровски, Глигор. Малореканскиот Предел. Општествено-економски и просветни прилики во периодот од 80-те години на XIX век до крајот на Првата Светска Војна. Скопје, Институт за национална историја, 1970. с. 337.
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 101.
12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 87.
13. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 593
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.