Кръстьо Аврамов

Кръстьо Аврамов
български зограф
Аврам Дичов (най-възрастният вляво), неговият син Кръстьо с децата Аритон, Сарджо, Темяна, Йован и Мойсо
Роден	януари 1866 г. Тресонче, Османска империя
Починал	1939 г. (72 г.) Скопие, Кралство Югославия

Кръстьо Аврамов Дичов е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.^[1]

Биография

Кръстьо Аврамов е роден през януари 1866 година в дебърското село Тресонче, Западна Македония.^[1] Син е на Аврам Дичов от Тресонче и внук на Дичо Зограф.^[1] Учи при баща си и работи при него до 1890 година.^[1] В ерминията си записва „Су заоделъ на гурбетъ и во странство на 1879 го въ Видинъ“.^[2]

Негово дело са църквите „Възнесение Господне“ в село Извор^[1] и „Света Троица“ в Бойница, Видинско, както и други църкви в Северозападна България.^[3] В Бойнишката църква Кръстьо Аврамов рисува иконостасните табла под големите икони, които имат интересни сюжети, които в известни отношения превъзхождат творбите на баща му. От него е и иконата на Свети Теодор Тирон от 1897 година, както и редица целувателни икони.^[3]

В 1902 година Кръстьо Аврамов изписва стенописите в църквата „Свети Илия“ във вранското село Сеяце.^[4] В 1905 година изписва иконостасните икони на църквата „Свети Прокопий“ в Лилянце, като се подписва на престолната икона на Иисус Христос.^[5]

Умира в Скопие в 1939 година.^[3]

Стилът на Кръстьо Аврамов, когато работи с баща си е неразличим от неговия (иконите Свети Георги и Свети Димитър от „Възнесение Господне“ в Живовци, пренесени във Видинската митрополия), но когато е сам, стилът му е много по-наивистичен.^[6]

Родословие

Дичо

Кръсте Дичов (около 1784 — ?)

Димитър Кръстев (1819 — 1872)

Евгений Дичов

Нестор Дичов

Арсений Дичов

Аврам Дичов (1840 — 1923)

Спиридон Дичов

Евтим Дичов

Божин Дичов

Тамяна Дичова

Босилка Аврамова

Кръстьо Аврамов (1866 — 1939)

Божил Аврамов

Пандил Аврамов (1869 — след 1943)

Сарджо Кръстев

Мойсо Кръстев

Димитър Пандилов (1898 — 1963)

Бележки

1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
2. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 14.
3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 190.
4. Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.^{[неработеща препратка]}
5. Храм св. великомученика Прокопија // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.^{[неработеща препратка]}
6. Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.