Коста Цветков

Коста Цветков
български революционер
Роден	1883 г. Тресонче, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г. Варна, Царство България

Коста Стамов Цветков (изписване до 1945 година: Коста Стамовъ Цвѣтковъ) е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.^[1]

Биография

Цветков е роден в 1883 година^[2] в реканското село Тресонче, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Емигрира в Свободна България и се установява в Добрич. Става член на Македонската организация, послетен от председателя на местното дружество Александър Овчаров. В 1902 година участва в Горноджумайското въстание на Върховния комитет с четата на мичман Тодор Саев и Никола Лефтеров. Участва в организацията на четата и във всичките ѝ ации, включително и в голямото сражение в местността Семково при Белица на 26 октомври 1902 година.^[1]

След Младотурската революция в 1908 година се връща в Тресонче и се отдава на политическа дейност, като е секретар на новооснованата българска партия Съюз на българските конституционни клубове. Работи против сръбската пропаганда в района и по предателство на местни сърбомани при преминаването му през Сърбия, въпреки българския му паспорт, във Враня е свален от влака и хвърлен в местния затвор, където е бит. Освободен е след намесата на българското правителство.^[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година застава на чело на Тресонската чета, формирана да пази района от турски издевателства. По време на Междусъюзническата война служи в 31-а допълнителна дружина в Силистра. При намесата на България в Първата световна война служи в Шестдесет и втори пехотен полк на Единадесета пехотна македонска дивизия, а по-късно в Сборната дивизия. Попада във френски плен.^[1]

На 10 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Бележки

1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 252.
2. Към 10 април 1943 година е на 60 години.