Той е вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Съществува от 1880 г., с прекъсване от 1946 до 2003 г.
Царство България
История
Военният орден „За храброст“ е основан на 17 април 1880 г., съгласно Указ №1 от 1 януари 1880 г. по Военното ведомство на княз Александър Батенберг[1][2]. Той е първият български орден, като за модел при създаването му използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във великото херцогствоХесен. Носителите на този орден се наричат кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е създаден в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, съгласно които България няма правото на висши държавни отличия – символи на национална независимост.
Държавният глава и престолонаследникът по право са кавалери съответно на Военен орден „За храброст“ I степен и Военен орден „За храброст“ IV степен. Поради голямото си уважение към ордена цар Борис III никога не е носил ордена „За храброст“ I степен и Големия кръст, а само получените от него по време на Балканската война (1912 – 1913) орден „За храброст“ III степен, 2 клас, по време на Първата световна война (1915 – 1918) орден „За храброст“ III степен, 1 клас и полагащия му се като престолонаследник орден „За храброст“ IV степен, 2 клас, връчен му през 1894 година.[3]
Интересен е фактът, че в периода (1937 – 1940) знакът на ордена „За храброст“ IV степен, 1-ви клас се използва в качеството на опознавателен знак за ВВС на България, аналогично на „Железния кръст“ – традиционната емблема на германските ВВС.
След премахването на монархията ордените и медалите от Царство България биват напълно заменени с други. Така на 15 септември 1946 г. най-почитаният български орден – „За храброст“ престава да съществува.
Кавалерите на ордена „за храброст“ и наградените с войнишкия му кръст са имали своя организация Общество на кавалерите на ордена за храброст, която е създадена през 1934 г. и просъществува до 1944 г., когато е забранена от комунистическата власт.
Описание
Орден „За храброст“
Велик кръст на ордена „За храброст“
Великият кръст на ордена се дава само на владетеля, който е и негов Велик магистър. Състои се от огърлие, звезда и мантия (от княз Фердинанд) Съществуват пет различни емисии на ордена.
Орден „За храброст“ I степен 1 клас (до 1886 г. се нарича Орден „За храброст“ I степен)
Съществуват 4 емисии.
Орден „За храброст“ I степен 2 клас (от 1886 г.)
С този орден се награждават български и чужди генерали, както и чужди владетели.
Втора, трета и четвърта степен на ордена се дават на генерали и офицери в зависимост от заеманата от тях длъжност.
Орден „За храброст“ II степен
Съществуват две емисии
Орден „За храброст“ III степен 1 клас (до 1915 г. се нарича Орден „За храброст“ III степен)
Съществуват три емисии
Орден „За храброст“ III степен 2 клас (от 1915 г.)
Съществуват пет емисии
Орден „За храброст“ IV степен 1 клас (до 1915 г. се нарича Орден „За храброст“ IV степен)
Съществуват седем емисии
Орден „За храброст“ IV степен 2 клас (от 1915 г.)
Съществуват десет емисии
Войнишки кръст „За храброст“
Войнишкият кръст „За храброст“ (известен още като знак на ордена „За храброст“) е медал, причислен към ордена „За храброст“. Отличията за по-нисшите чинове т.е. войници и подофицери са въведени заедно с офицерските. I и II степен са позлатени, а III и IV посребрени. Размерът им е по-малък от офицерските (33 – 34 мм) и са с по-тясна лента. Степените се различават по наличието или отсъствието на напречни ленти, чиито краища са раздвоени.
Към края на 30-те години на 19-ти век, по-малко то 30 души са били наградени с Първата степен на Военния орден "За Храброст", мнозинството от които чужденци и само петима българи:
След 57 години прекъсване орденът е възстановен със закон от XXXIX народно събрание, приет на 29 май 2003 г. и обнародван в „Държавен вестник“ на 21 май 2004 г. В съвременния си вариант той има само 3 степени, няма класове и отново бива с мечове за военни лица и без мечове за граждански.
Описание
Самият орден има синя лента и се носи на гърди. Има 3 степени и 2 категории – с мечове (който се връчва на военни лица) и без мечове (връчван на цивилни лица)
Степените на ордена се различават по вид, както следва:
Първа степен: златен кръст, покрит с емайл, в средата на лицевата страна – медальон със златен лъв и надпис „За храброст“, на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България“;
Втора степен: сребърен кръст, покрит с червен емайл, в средата на лицевата страна – медальон със златен лъв и надпис „За храброст“, на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България“;
Трета степен: бронзов кръст, в средата на лицевата страна – медальон с лъв и надпис „За храброст“, на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България“;
С орден „За храброст“ с мечове се награждават само военни лица, както следва:
↑ИЗВЛЪЧЕНИЕ ОТЪ СТАТУТИТѢ НА ЦАРСКИТѢ БЪЛГАРСКИ ОРДЕНИ И ПРАВИЛНИКЪ ЗА НАГРАДЯВЯНЕ СЪ ТѢХЪ, КАНЦЕЛАРИЯ НА БЪЛГДРСКИТѢ ОРДЕНИ, София, Държавна печатница, 1924, с. 5
↑Списание „Нашата конница“, бр. 5,6, 1939 г., стр. 8
↑Стойчев, И., „Исторически бележки върху бойното знаме на 25-и п. Драгомански полк“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941 с. 41. София, Печатница на военноиздателския фонд