Централната администрация на министерството се намира в сграда на улица „Дякон Игнатий“ № 3 в София. Тя е построена през 1885 г. по проект на чешкия архитект Антонин Колар, а между 1939 и 1945 г. е основно преустроена от архитектурното бюро „Васильов-Цолов“ по проект на архитектитеИван Васильов и Димитър Цолов.[2]
Българското военно министерство през 1920-1930-те години
Военното министерство има следните основни задачи: защита на държавния суверенитет и националната независимост, охрана и отбрана на териториалната цялост на държавата, отстояване интересите на българското общество и ценностите на националната идентичност. В първите години на XX в. Военното министерство продължава работата по изграждането на масова и модерна армия. Неговата структура претърпява изменения, с които се цели военното ведомство да се приведе в съответствие с настъпилите промени в организацията, подготовката, материално-техническото снабдяване и комплектуването на въоръжените сили с личен състав[3].
През 1905 г. се създава Военен съвет, който е съвещателен орган към военния министър. През 1907 г. във военното ведомство се създава Информационно бюро. С тази структура Военното министерство съществува до 11 юли1911 г., когато с промени в Търновската конституция е преименувано на Министерство на войната (МВ) – виж. правителство на Гешов)[3].
На Министерството на войната се възлагат задачите по подготовката на запасния личен състав, мобилизирането му и комплектуването на нови подразделения и части. Приоритет в дейността на военното ведомство става попълването на армията с команден състав. С демократизацията на българското общество, започнала през 1989 г. се променя и организационната структура на Министерството. С Указ № 168 от 20 декември 1990 г. то се преименува в Министерство на отбраната (МО). Съгласно Конституцията, приета от VII велико народно събрание през 1991 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили е президентът, ръководството на Министерството на отбраната (МО) отчита дейността си пред Народното събрание[3].
Упражняването на граждански контрол над въоръжените сили и специалните служби произтича от ценностите на демократичното гражданско общество и е залегнало в националното законодателство. Законодателните актове на Народното събрание създават основните регулиращи механизми в областта на отбраната и националната сигурност.
Организационната структура на Министерството на отбраната се привежда в съответствие с настъпилите промени и приоритети в държавната политика за членство на България в НАТО и Европейския съюз[3].
Структура
Сградата на Министерството на отбраната, 2014 г.
Към 12 септември 2015 година министерството има следната структура[4]:
.JPG)
