Виктория Иванова Богданова (1926 – ?), членка на АФЖ, подпомага партизаните от ЕЛАС, след края на Гражданската война в 1949 година бяга в Югославия, от 1955 г. е в СССР, а в 1961 година със съпруга си Мануил Богданов се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[4]
Г
Георги Бобищено, участник в Черногорската армия 1875 – 1878 година[5]
Георги Попевтимов (Εεώργιος Παπαευθυμίου), гръцки андартски деец от втори клас, учител[2]
Григор Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[6]
Д
Димитър Стоянов Нанов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
Дини Андреев (1883 – 1903), по-малък брат на Никола Андреев, загинал през август 1903 година като четник на Христо Чернопеев в сражението при Султан тепе[8]
И
Иван Попданаилов (Данаилов), завършил Костурското българско училище с Никола Андреев и Никола Милев,[9] учител в Българска Блаца[10]
Йосиф Василев Кондов, български офицер,[11] емигрантски деец, подпредседател на Костурското братство
К
Катина Андреева (1928 – 1949), гръцка и българска партизанка
Коста Василев Димбарчев (1923 – 2002), деец на ЕПОН, ятак на ЕЛАС (1942 – 1944), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
Коста Шапазов, участник в Гръцкото въстание от 1877 – 1878 година[5]
Кръстю Биралчанов, четник при Яне Сандански в 1903 година[8]
М
Мануил Николов Богданов – Богданче (1921 – ?), партизанин от ЕЛАС в 1942 – 1944 г., войник от ДАГ в Гражданската война в 1947 – 1949 г., от 1949 до 1961 година е емигрант в СССР, след което се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[4]
Мити Дончев, участник в Гръцкото въстание от 1877 – 1878 година[5]
Н
Никола Андреев (Алай бей) (1879 – 1911), български революционер и учител
Никола Манолов Диманов (1931 – ?), деец на ЕПОН, войник на ДАГ в Гражданската война (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1961 година се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
Никола Милев (1881 – 1925), виден български историк и публицист
Никола Пициков (Νικόλαος Πιτσίκας), гръцки андартски деец от втори клас[2]
Пано Мокренчето, български революционер от ВМОРО, последователно четник при Никола Дечев, Стоян Димитров и Панчо Константинов[14]
Х
Христо (Ристо) Чаров (1927 – ?), български активист и гръцки комунист; в 1945 година е арестуван и до 1946 година лежи в затвора; след освобождаването си се включва в редовете на ДАГ; заловен, след жестоки инквизиции е разстрелян в Мегара[15]
С
Стерьо Диривингов, четник при Яне Сандански в 1903 година[8]
Стефан Иванов Тасев (1872 – след 1943), терорист в Одринско в 1896 – 1898 година, по-късно четник на Христо Чернопеев, участвал в сраженията при Голак, Китка и Султан тепе[8]
Стоян Ников (1873 – след 1943), четник на Христо Чернопеев, участвал в сраженията при Голак, Китка и Султан тепе[8]
Стоян Рапов, български революционер от ВМРО, четник в периода 1918 – 1923 г., изселил се в Несебър[16]
Т
Туши Сиин, войник в Черногорската армия между 1875 и 1878 година[5]
Ф
Флора Кирякова Димбарчева (1926 – 2005), членка на ЕПОН от 1944 година, ятачка на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ в Гражданската война (1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година с мъжа си се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
Я
Яне Николов (ок. 1850 – ?), български революционер от ВМОРО
↑ абвгСлавов, Слави. Село Мокрени - Костурско, в: Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 9.