Мокренци

Мокренци (на гръцки: Βαρικιώτες, Варикиотес) са жителите на село Мокрени (Варико), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Мокрени

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Никола Милев
Димитър Стоянов Нанов
  • Анастас Симеонов (1891 – ?), български комунистически деец
  • Атанас Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[1]
  • Анастас (Ташко) Попниколов (Αναστάσιος ή Τάσκος Παπανικολάου), гръцки андартски деец от втори клас[2]

В

  • Васил Димбарчев, деец на ВМОРО[3]
  • Виктория Иванова Богданова (1926 – ?), членка на АФЖ, подпомага партизаните от ЕЛАС, след края на Гражданската война в 1949 година бяга в Югославия, от 1955 г. е в СССР, а в 1961 година със съпруга си Мануил Богданов се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[4]

Г

  • Георги Бобищено, участник в Черногорската армия 1875 – 1878 година[5]
  • Георги Тасев (? – 1903), български революционер
  • Георги Попевтимов (Εεώργιος Παπαευθυμίου), гръцки андартски деец от втори клас, учител[2]
  • Григор Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[6]

Д

  • Димитър Стоянов Нанов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание[7]
  • Дини Андреев (1883 – 1903), по-малък брат на Никола Андреев, загинал през август 1903 година като четник на Христо Чернопеев в сражението при Султан тепе[8]

И

К

  • Катина Андреева (1928 – 1949), гръцка и българска партизанка
  • Коста Василев Димбарчев (1923 – 2002), деец на ЕПОН, ятак на ЕЛАС (1942 – 1944), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
  • Коста Бичинов, български революционер
  • Коста Шапазов, участник в Гръцкото въстание от 1877 – 1878 година[5]
  • Кръстю Биралчанов, четник при Яне Сандански в 1903 година[8]

М

  • Мануил Николов Богданов – Богданче (1921 – ?), партизанин от ЕЛАС в 1942 – 1944 г., войник от ДАГ в Гражданската война в 1947 – 1949 г., от 1949 до 1961 година е емигрант в СССР, след което се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война[4]
  • Мити Дончев, участник в Гръцкото въстание от 1877 – 1878 година[5]

Н

  • Никола Андреев (Алай бей) (1879 – 1911), български революционер и учител
  • Никола Богданов, четник при Дзоле Стойчев до 1908 година[8]
  • Никола Г. Кондов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[13]
  • Никола Диманин, четник при Гоце Делчев в 1903 година[8]
  • Никола Костов, четник при Кузо Попдинов в 1905/1906 година[8]
  • Никола Манолов Диманов (1931 – ?), деец на ЕПОН, войник на ДАГ в Гражданската война (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1961 година се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
  • Никола Милев (1881 – 1925), виден български историк и публицист
  • Никола Пициков (Νικόλαος Πιτσίκας), гръцки андартски деец от втори клас[2]
  • Никола Сиин (? – 1925), български революционер

П

  • Пано Мокренчето, български революционер от ВМОРО, последователно четник при Никола Дечев, Стоян Димитров и Панчо Константинов[14]

Х

  • Христо (Ристо) Чаров (1927 – ?), български активист и гръцки комунист; в 1945 година е арестуван и до 1946 година лежи в затвора; след освобождаването си се включва в редовете на ДАГ; заловен, след жестоки инквизиции е разстрелян в Мегара[15]

С

  • Стерьо Диривингов, четник при Яне Сандански в 1903 година[8]
  • Симеон Сиин (1863 – 1929), български революционер
  • Стефан Иванов Тасев (1872 – след 1943), терорист в Одринско в 1896 – 1898 година, по-късно четник на Христо Чернопеев, участвал в сраженията при Голак, Китка и Султан тепе[8]
  • Стоян Ников (1873 – след 1943), четник на Христо Чернопеев, участвал в сраженията при Голак, Китка и Султан тепе[8]
  • Стоян Рапов, български революционер от ВМРО, четник в периода 1918 – 1923 г., изселил се в Несебър[16]

Т

  • Туши Сиин, войник в Черногорската армия между 1875 и 1878 година[5]

Ф

  • Флора Кирякова Димбарчева (1926 – 2005), членка на ЕПОН от 1944 година, ятачка на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ в Гражданската война (1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година с мъжа си се установява във Варна, България, оставя спомени[12]

Я

Македоно-одрински опълченци от Мокрени

  • Илия Ангелов, 4 рота на 8 костурска дружина[17]
  • Милан (Михаил) Ангелов, 3 рота на 8 костурска[18]
  • Мицо Андонов, 1 рота на 8 костурска[19]

Други

  • Анастасия Костова Димбарчева, варненска кардиоложка, по произход от Мокрени
  • Владимир Гоев (1925 – 2013), български художник, по произход от Мокрени

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  2. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  3. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  4. ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 54. Посетен на 28 август 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.
  5. ↑ а б в г Славов, Слави. Село Мокрени - Костурско, в: Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 9.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  7. ↑ Майски, Н. К. Борисъ Сарафовъ въ Леринско // „Илюстрация Илиндень“ VI (5 - 6 (55 - 56). София, мартъ - априлъ 1934. с. 7.
  8. ↑ а б в г д е ж з Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 12.
  9. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 9.
  10. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  11. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 87.
  12. ↑ а б в Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 137. Посетен на 31 август 2015. Архив на оригинала от 2019-10-24 в Wayback Machine.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.
  15. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 331. (на английски)
  16. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!