Апостол Костовски, български революционер, деец на ВМОРО, четник в селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, ранен на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Васил Цигулевски (? – 1947), гръцки комунист; роден в бедно семейство; въпреки че е женен и има малки деца се включва като доброволец в редовете на партизанското движение още през 1946 година; политкомисар; взема участие в овладяването на Невеска през 1947 година, където е тежко ранен и умира[5]
Г
Георги Гьоревски (Гюровски) (1883 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Георги Доневски (1935 – 2011), председател на Сдружението на децата бежанци от Егейска Македония в Северна Македония
Георги Консолов (? – 1949), гръцки комунист; доброволец в ДАГ в началото на 1947 година; командир на рота; участва в сраженията със своята рота при Вич, Лерин, Синик, Хасия, Каймакчалан, където през август 1949 година загива; двете му деца са отведени като бежанци в Югославия[6]
Иван Търпков Тодоров (? – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Илия Атанасов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина, ранен през Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[7]
К
Кераца Вишина (1895 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
Коста Алексов (Лексов) (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Коста Танасов Манов (1914 – ?), член на ГКП от 1942 г., партизанин на ЕЛАС (1943 – 1944) в батальона на Гоце, отцепил се от ЕЛАС и прехвърлил се във Вардарска Македония, арестуван и затворен (1946 – 1947) войник на ДАГ (1948 – 1949), изпратен е в Румъния на лечение в 1949 г., в 1952 г. заминава за СССР, а в 1958 г. се установява в България, оставя спомени[9]
Кузо Иванов (1877 – ?), български революционер, деец на ВМОРО[2]
М
Митре Хр. Джуров (Журнов) (1880 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Митре Недин, български хайдутин, действал с чета в района на Бабчор през 1878 година.[10]
Мара Динева Марковска (1897 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
схимонах Натанаил, със светско име Наум Гъркинов (1900 – 1976), епитроп на Зографския манастир до смъртта си, борец за запазване на българщината в манастира
Наум Илиев (Ναούμ Ηλιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, български дейци убиват сестра му Елена и брат му Димитър,[11] отговарял за координирането на действията на гръцките чети в Корещата[2]
Никола Дамянов Консулов (1868 – 1903), български революционер, десетник в селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Никола Иванов (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Никола Филипов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[12]
Нумо (Нуме) Димев Христов (1878 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
П
Пандо Кондов (Къндов) (1873 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
Христо Цигулов, деец на българската емиграция в Австралия, основал през 20-те години на ХХ век заедно с Пеню Сетомчето Македонския дом в Пърт.[14]
Ц
Цвета Боршова (1887 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
Я
поп Янаки Марковски (? – 1912), борец за църковна независимост, в 1892 година благодарение на Янаки и сина му Атанас Марковски в Бабчор се отварят българско училище, църква и действа църковно-училищна управа
Янаки Пеов Попилиев (Попилиов) (1883 – 1903), български революционер, четник от селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, загива на 19 август 1903 година в сражението в местността Кайнака[1][2]
↑Митев, Трендафил. Поява и дислокация на българската емиграция в Австралия, Военноисторически сборник, година LXIII, кн. 6, ноември-декември 1994, с. 72 – 73.