Разположено е в областта Долен Демир Хисар, високо в Бушева планина, в северната част на общината в скалистото подножие на Лубен. Землището на селото се простира по горното поречие на Църна. Землището е относително голямо 20,8 km2, от които обработваемите площи са 443,8 ha, но преобладават пасищата с площ от около 1213 ha, а горите заемат 315,9 ha. Надморската височина, на която се намира селото варира от 840 до 1100 m. В землището има обилие на варов камък.[1]
История
Църквата „Свети Илия“ в западния край на селото е от XVII век, а гробищната „Свети Георги“ е от 1835 година.[2] Освен тях в селото има и малка църква „Свети Никола“.[1]
В XIX век Брезово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Брезово има 90 християнски къщи на хубаво, но тясно място, като нивите му са високо по върховете.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брѣзово има 560 жители, всички българихристияни.[4]
През 1961 година Брезово има 510 жители, които през 1994 година драстично намаляват на 69,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички македонци.[9] Населението се изселва в Демир Хисар, Битоля, Кичево, Прилеп, Скопие и други. Брезовци в Сърбия са известни пекари. Емигранти има и в Европа, САЩ и Австралия.[1]
Велян Тасев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака.[11] македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 10-а прилепска дружина, награден с орден „За храброст“ IV степен.[12]
Гаврил Георгиев Попов, български революционер от ВМОРО[13]
↑Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
