Селото е разположено на 720 m надморска височина в Долен Демир Хисар. Землището на Растойца е 8 km2, от които обработваемите площи са 125 ha, пасищата заемат 116 ha, а горите 540 ha.[2]
История
Главната улица в селото
Селото първоначално е в местността Стара Растойца, на 6-7 km югоизточно от днешното местоположение, между селата Прибилци и Ново село. Според местната легенда край Прибилци имало разположен турски гарнизон, който често правил зулуми. Един ден растойчани убили няколко турски войници и аскерът опожарил старото село, а растойчани избягали на новото.[2]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 8 къщи.[7] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[8]
През 1961 година Растойца има 238 жители, които през 1994 година намаляват на 23,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 19 жители.[2][12]
В училищния двор на селото всяка година се провежда традиционната културно-художествена манифестация „Илинденски сърцекази“, част от Демирхисарското културно лято, в която участват писатели, художници, музиканти, актьори и други творци.[2]
Личности
Родени в Растойца
Степан Андрев Богоев, български революционер от ВМОРО.[13]
Христо Велянов Димов, български революционер от ВМОРО.[14]
Свързани с Растойца
Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик, по произход от Растойца
Петър Мирчевски (р. 1956), северномакедонски актьор, по произход от Растойца
Христо Петрески (р. 1957), северномакедонски поет и журналист, по произход от Растойца
↑ абвгРастојца // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
↑Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
