Боище

Боище Боиште
— село —
Боище 41.196667, 21.101389
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Демир Хисар
Географска област	Демир Хисар
Надм. височина	925 m
Население	7 души (2002)
Пощенски код	7202
МПС код	BT

Боище (на македонска литературна норма: Боиште) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

Боище е планинско село, разположено на 925 m надморска височина близо до изворите на Боищката река и седловината, в която се срещат Плакенската планина и рида на Бигла Илиница. Землището на Боище е 22 km², от които горите заемат най-голяма площ 1176,1 ha, пасищата са 495,2 ha, а обработваемите земи 43,5 ha.^[1]

В селото има стара възрожденска църква „Свети Георги“ от 1850 година, също стара малка каменна „Света Петка“ и по-нова „Свети Атанасий“.^[1]

История

В XIX век Боище е българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бойща има 650 жители, всички българи християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Боища е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 80 къщи.^[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боища има 720 българи екзархисти и работи българско училище.^[4] На 30 април 1905 повече от 150 андарти пленяват въглищари работници от селото и ги избиват с ножове.^[5]

В 1948 година селото има 686 жители.^[1] В 1961 година – 495 жители, които през 1994 драстично намаляват на 22,^[6] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители.^[7]

Личности

Родени в Боище

• Георги Петров Талев, български революционер, деец на ВМОРО^[8]
• Даме Петров, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Марко Боищки, хайдутин от XVII век
• Наум Георгиев, български опълченец. За записване в Опълчението пристига от Кузмин, Румъния, и на 20 май 1877 година постъпва в IV рота на VI дружина. На 12 юни е прехвърлен във II рота. След уволнението си на 12 юни 1878 година заминава за Кюстендил. Установява се да живее в софийското село Требич.^[10]
• Петре Марков Ангелев, български революционер, деец на ВМОРО^[11]
• Тале Димов Ангелев, български революционер, деец на ВМОРО^[11]
• Тале Тодоров Дойчинов, български революционер, деец на ВМОРО^[12]
• Тале Христов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО^[8]

Бележки

1. Боиште // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 170.
6. Боище на сайта на Община Демир Хисар
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008 
8. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
9. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
10. Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 469, № VI.142.49.
11. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
12. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.