Журче (на македонска литературна норма: Журче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
Журче е планинско село разположено на 700 m в Долен Демир Хисар, в източната част на община Демир Хисар, на 10 km североизточно от общинския център Демир Хисар. Землището на Журче е голямо, 22,6 km2, от които обработваемите площи са 291,5 ha, пасищата заемат 129,6 ha, а горите 1693,7 ha.[1]
В близост се намира един от някогашните популярни български манастири – Журечкият манастир „Свети Атанасий“ от 1617 година, известен също като манастира Журче. В църквата са запазени редица изображения, сред които и на Прохор Пчински, Йоаким Осоговски и други. В първата половина на XVII век е изписана гробищната селска църква „Света Богородица“ вероятно от майстори от Линотопската художествена школа.[2]
През XIX век Журче е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Журче има 50 християнски къщи с хубави гори над тях.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Журже има 350 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Журче е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 58 къщи.[5]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Журче има 40 български къщи.[6]
По време на Илинденското въстание в 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 5 къщи.[7] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[8]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Журче има 400 българи екзархисти.[9]
При избухването на Балканската война 2 души от Журче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В 1961 година Журче има 704 жители, които през 1994 намаляват драстично на 285,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 255 жители, от които 254 македонци и един влах.[12]
Селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училишще на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар. В 1976 година е изграден параклисът „Свети Илия“.[1]