Журче

Журче Журче
— село —
Журечкият манастир „Свети Атанасий“
Журче 41.2842, 21.2364
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Демир Хисар
Географска област	Демир Хисар
Надм. височина	700 m
Население	254 души (2002)
Пощенски код	7240
МПС код	BT
Журче в Общомедия

Журче (на македонска литературна норма: Журче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

Журче е планинско село разположено на 700 m в Долен Демир Хисар, в източната част на община Демир Хисар, на 10 km североизточно от общинския център Демир Хисар. Землището на Журче е голямо, 22,6 km², от които обработваемите площи са 291,5 ha, пасищата заемат 129,6 ha, а горите 1693,7 ha.^[1]

История

В близост се намира един от някогашните популярни български манастири – Журечкият манастир „Свети Атанасий“ от 1617 година, известен също като манастира Журче. В църквата са запазени редица изображения, сред които и на Прохор Пчински, Йоаким Осоговски и други. В първата половина на XVII век е изписана гробищната селска църква „Света Богородица“ вероятно от майстори от Линотопската художествена школа.^[2]

През XIX век Журче е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Журче има 50 християнски къщи с хубави гори над тях.^[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Журже има 350 жители, всички българи християни.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Журче е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 58 къщи.^[5]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Журче има 40 български къщи.^[6]

По време на Илинденското въстание в 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 5 къщи.^[7] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.^[8]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Журче има 400 българи екзархисти.^[9]

При избухването на Балканската война 2 души от Журче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

В 1961 година Журче има 704 жители, които през 1994 намаляват драстично на 285,^[11] а според преброяването от 2002 година селото има 255 жители, от които 254 македонци и един влах.^[12]

Националност	Всичко
македонци	254
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	1
сърби	0
бошняци	0
други	0

Селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училишще на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар. В 1976 година е изграден параклисът „Свети Илия“.^[1]

Личности

Родени в Журче

• Васил Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев^[13]
• Велко Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание, ранен в първия ден на въстанието, заклан с майка си при разгрома на въстанието^[14]
• Георги Петров, български опълченец, I опълченска дружина, към 1918 година живее в Ломско^[15]
• Здраве Кузманов Чолака, български революционер, войвода на журечката чета, участвал в защитата на Крушевската република в Илинденско-Преображенското въстание с отряда на Питу Гули^[16][14]
• Иван Стойков – Боримечката, четник при Веле Марков в Крушевско през 1902 година^[17]
• Илия Чачор, селски първенец, участник в Илинденско-Преображенското въстание^[14]
• Йоан Колев, участник в Илинденско-Преображенското въстание^[14]
• Йонче Митрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание^[14]
• Миайле Найдов Георгов, участник в Илинденско-Преображенското въстание^[14]
• Нове Йошев Лозанов, български революционер от ВМОРО^[18][14]
• Пане Талев, участник в Илинденско-Преображенското въстание^[14]
• Петко Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака^[19]
• Петре Христов Николов, български революционер от ВМОРО^[20]
• Петър Журски (1882 – ?), български революционер от ВМОРО
• Стефан Борозана (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник на Пито гули, загинал в Крушево^[21]
• Стефан Мангела, участник в Илинденско-Преображенското въстание,^[14] загинал в първия ден на въстанието при превземането на хюкюмата в Крушево^[22]
• Стефан Найдов Стоянов, български революционер от ВМОРО^[23][14]
• Йосиф Бошевски (1948 – 2010), бригаден генерал от Северна Македония
• Христо Стоянов Георгиев, български революционер от ВМОРО^[24]

Починали в Журче

• Блаже Кръстев Биринчето (1873 – 1911), български революционер, взел дейно участие в отблъскването на въоръжената сръбска пропаганда в Македония
• Йосиф Бошевски (1948 – 2010), бригаден генерал от Северна Македония

Бележки

1. Журче // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-19. Посетен на 17 август 2018.
2. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 166, 180.
3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
6. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
7. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
8. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 114.
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
11. Журче на сайта на Община Демир Хисар
12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 февруари 2008 
13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
14. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
15. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
17. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
18. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
20. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
21. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.
22. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 40.
23. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
24. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.