Радово (на македонска литературна норма : Радово ) е село в община Демир Хисар , Северна Македония .
География
Радово е разположено в Долен Демир Хисар, в Любен планина , в североизточната част на община Демир Хисар , над река Жаба. Землището на Радово е 4,9 km2 , от които горите заемат площ от 175 ha, пасищата са 174 ha, а обработваемите семи 122 ha.[ 1]
История
В XIX век Радово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя . Гробищната църква в селото „Свети Архангел Михаил “ е от 1856 година.[ 1] [ 2] Според Васил Кънчов в 90-те години Радово има 27 къщи.[ 3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Радево има 250 жители, всички българи християни .[ 4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[ 5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Радово има 216 българи екзархисти.[ 6]
През 1961 година Радово има 179 жители, които през 1994 година намаляват на 28,[ 7] а според преброяването от 2002 година селото има 13 жители.[ 8]
Личности
Алексо Наумов
Реклама на Ангел Кузманов от Радово и Ристе Стоянов от Света Петка , емигранти във Фаръл, окръг Мърсър , Пенсилвания, в Българо-американския алманах , 1920 г.
Родени в Радово
Алексо Наумов (1867 – ?), български революционер от ВМОРО
Алексо Стефанов (1869 – 1935), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО
Йован Силянов (1873 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев [ 9]
Наумче Стойков Велев, български революционер от ВМОРО[ 10]
Христо Илиов (1878 – ?), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО
Бележки
↑ а б Радово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар . Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2 . с. 63. (на македонска литературна норма)
↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 240.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 16. (на македонска литературна норма)
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172 – 173. (на френски)
↑ Радово на сайта на община Демир Хисар
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 23 февруари 2008
↑ Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“ , от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
Села Обезлюдени села Исторически села