Радово (община Демир Хисар)

Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.

Радово
Радово
— село —
41.3222° с. ш. 21.1686° и. д.
Радово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина916 m
Население13 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Радово в Общомедия

Радово (на македонска литературна норма: Радово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

Радово е разположено в Долен Демир Хисар, в Любен планина, в североизточната част на община Демир Хисар, над река Жаба. Землището на Радово е 4,9 km2, от които горите заемат площ от 175 ha, пасищата са 174 ha, а обработваемите семи 122 ha.[1]

История

В XIX век Радово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Гробищната църква в селото „Свети Архангел Михаил“ е от 1856 година.[1][2] Според Васил Кънчов в 90-те години Радово има 27 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радево има 250 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радово има 216 българи екзархисти.[6]

През 1961 година Радово има 179 жители, които през 1994 година намаляват на 28,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 13 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 13
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

Алексо Наумов
Реклама на Ангел Кузманов от Радово и Ристе Стоянов от Света Петка, емигранти във Фаръл, окръг Мърсър, Пенсилвания, в Българо-американския алманах, 1920 г.
Родени в Радово
  • Алексо Наумов (1867 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Алексо Стефанов (1869 – 1935), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО
  • Йован Силянов (1873 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[9]
  • Наумче Стойков Велев, български революционер от ВМОРО[10]
  • Христо Илиов (1878 – ?), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО

Бележки

  1. а б Радово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 63. (на македонска литературна норма)
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172 – 173. (на френски)
  7. Радово на сайта на община Демир Хисар
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008 
  9. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!