Радово (община Демир Хисар)

Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.

---

Радово Радово
— село —
Радово 41.3222, 21.1686
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Демир Хисар
Географска област	Демир Хисар
Надм. височина	916 m
Население	13 души (2002)
Пощенски код	7240
МПС код	BT
Радово в Общомедия

Радово (на македонска литературна норма: Радово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

Радово е разположено в Долен Демир Хисар, в Любен планина, в североизточната част на община Демир Хисар, над река Жаба. Землището на Радово е 4,9 km², от които горите заемат площ от 175 ha, пасищата са 174 ha, а обработваемите семи 122 ha.^[1]

История

В XIX век Радово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Гробищната църква в селото „Свети Архангел Михаил“ е от 1856 година.^[1][2] Според Васил Кънчов в 90-те години Радово има 27 къщи.^[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радево има 250 жители, всички българи християни.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.^[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радово има 216 българи екзархисти.^[6]

През 1961 година Радово има 179 жители, които през 1994 година намаляват на 28,^[7] а според преброяването от 2002 година селото има 13 жители.^[8]

Националност	Всичко
македонци	13
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Алексо Наумов

Реклама на Ангел Кузманов от Радово и Ристе Стоянов от Света Петка, емигранти във Фаръл, окръг Мърсър, Пенсилвания, в Българо-американския алманах, 1920 г.

Родени в Радово

• Алексо Наумов (1867 – ?), български революционер от ВМОРО
• Алексо Стефанов (1869 – 1935), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО
• Йован Силянов (1873 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев^[9]
• Наумче Стойков Велев, български революционер от ВМОРО^[10]
• Христо Илиов (1878 – ?), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО

Бележки

1. Радово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 63. (на македонска литературна норма)
3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172 – 173. (на френски)
7. Радово на сайта на община Демир Хисар
8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008 
9. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.