Баща му се казва Стефан, а майка му умира, когато е на един месец. Алексо Стефанов има две сестри Ристана и Петкана и един брат Димитър. След като турци разоряват баща му икономически, той заминава за Битоля, където работи като помощник във фурна. След като убива без да иска един грък се връща в родното си село, а от там заминава за България.
Във ВМОРО
Четата на Алексо Стефанов.[4] Първи на първия ред (отдясно на войводата) е Стойче Летник от Крушево, загинал с Тома Никлев в 1909 година.
След като купуват пушки и тръгват към Македония, турската полиция ги подгонва и арестува след кратка престрелка. След като ги откарват в участъка Алексо Стефан вижда там арестувани още Славчо Ковачев, Тома Давидов и Борис Сарафов. Около 1901 Тома Давидов привиква Стефанов и други около него и ги вкарва във ВМРО. Обикаля из Македония с четата на Тома Давидов, в която още се включват и Димитър Ясенов, Иван Ясенов (внуци на Хаджи Димитър), Петър Тинев и други. В село Брезово Алексо Стефанов и другарите му са поети от Йордан Пиперката, където заедно с четата на Георги Сугарев, четниците стават 70 на брой. В село Магарево, четата се разделя на две, като едната част заминава за Могила, Битолско, а другата част начело с Давидов към Буково, Дихово, Брусник, Лавци и Кърстоар.
През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година участва в сраженията при Смилево, Цапари, Облаково и други. След въстанието в 1904 година е четник в Горноджумайско и Малешевско. В 1905 година става помощник на битолския районен войвода на Димче Сарванов и действа в родния си Демир Хисар с 13 души,[5] какъвто остава до Младотурската революция в 1908 година. Отнася се много недоверчиво към нея: „Всички в окръга се легализираха и пак останаха по местата си, само Алексо не можа това да стори, всякога избягваше срещите и сношенията било с башибозука, било с официалните лица от властта“. На два пъти още в медовите месеци на Хуриета Алексо забегна с още неколко души другари. След това Милан Матов го легализира,[6] но е направен опит да бъде убит на пазара.[7] През 1909 година забегва в България.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и става войвода на чета № 19, действаща в Битолско, а през Междусъюзническата служи в 1 рота на 6 охридска дружина.[9][10]
Участва в Първата световна война. Старши подофицер Алексо Стефанов е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.[19]
След Първата световна война участва във възстановяването на организацията и от 1920 до 1928 година е войвода на чета в Битолско и Охридско. Подпредседател е на Битолския окръжен конгрес от 1923 година, който го избира за член на окръжното тяло заедно с Георги Попхристов и Петър Шанданов[20]. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов го описва така:
„
Той бе много познат сред македонските дейци и поради извънредната си духовитост. И сега си спомням сбитата му характеристика за високия технически напредък на немците, които бе наблюдавал през Първата световна война в Македония: „Немецот е како паяк; каде що ходи, отзаде му жица излиза.“[21]
“
След убийството на Александър Протогеров от 1928 година застава на страната на протогеровистите.[22] Алексо Стефанов умира в 1935 година.[23] Оставя увлекателни спомени за революционните борби в Битолско.[24][25]
↑Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
↑ абМатов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 293.
↑Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.
