Радон Тодев

Радон Тодев
български революционер
Роден	1869 г. Банско, Османска империя
Починал	4 октомври 1903 г. (34 г.) Годлево, Османска империя
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Радон Тодев в Общомедия

Радон Георгиев Тодев е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Радон Тодев (36-и в третата колона).

Роден е в 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.^[2][1]

На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 души води сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата „Света Троица“ в Банско поп Стойко живи опява четницит, защото знаели, че отиват на сигурна смърт. Над местността Света Богородица в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета,^[3][1] а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница.^[4][5][6] Местността Света Богородица получава името Радонова позиция,^[7][1] а сражението е възпято в народна песни.^[1]

Учители в Банско. Лука Поптеофилов е в средата, а Радон Тодев е горе, над него

Младежката организация в Банско полага венци на гроба на Тодев през октомври 1926 г. Вестник „Македония“, I (15). 27 октомври 1926. с. 1.

Загинали четници
Име	Родно място	Години
1. Радон Тодев	Банско	34
2. Иван Дъскарев	Банско
3. Тодор (Тоше) Кърлев	Банско	23
4. Георги (Георче) Везелов	Банско	28
5. Тодор (Тоше) Топорилов	Банско	21
6. Иван (Йонко) Говедарев	Банско	27
7. Георги (Георче) Скабрин	Банско	22
8. Иван (Йонко) Баряков	Банско	22
9. Георги (Георче) Бърдарев	Банско	25
10. Иван Витанов	Банско
11. Илия Мехомийски	Банско	22
12. Костадин Доюв	Банско	22
13. Марко Зехтинджиев	Банско	21
14. Христо Мутафчиев	Банско
15. Иван Пидов	Банско
16. Костадин Кочуков	Банско
17. Васил Драгосинов	Банско
18. Лазар Тренчев	Банско
19. Иван Гемков	Банско	29
20. Атанас Дворнов	Банско
21. Лазар (Ланко) Иляничин	Банско	35
22. Георги Керанджиев	Банско
23. Минчо Кюркчиев	Банско	28
24. Петър Попов	Годлево
25. Тома Дамянов	Годлево
26. Димитър Бенгьов	Годлево
27. Янаки Абаджиев	Годлево[8][9]

Родословие

Радон Тодев

Лазар Тодев (около 1785 — ?)

Гинда Димитрова Молерова

Никола Тодев (1818 — 1908)

Благо Тодев (1820 — 1862)

Парашкева Тодева

Костадин Димитров Сирлещов

Лазар Тодев (1853 — 1898)

Иван Тодев

Георги Тодев

Димитър Тодев (1873 — 1952)

Мария Тодева (1886 — 1969)

Благой Тодев (1868 — 1937)

Борис Тодев (1877 — 1905)

Асен Тодев (1882 — 1935)

Радон Тодев (1869 — 1903)

Лазар Тодев

Манда Тодева

Никола Пандев (четник на Сандански)

Здравка Воденичарова (1912  — 2004)

Илия Воденичаров (1907 — 1960)

Пирин Воденичаров (1937 — 1992)

Румен Воденичаров (р. 1938)

Външни препратки

• Песен за Радон Тодев^{[неработеща препратка]}
• Прангов, Благо. Позицията на безсмъртието, в: Свобода и отечество. Статии, документи, очерци, литературни материали за Пиринския край. София, Издателство на Отечествения фронт, 1972. с. 358 – 361.
• "Радон Г. Тодев", възпоменателна статия на Димитър Молеров за Тодев и четата му, публикувана в сп. "Македония. Месечно илюстровано популярно списание", кн. X, год. 1, декември 1903 година
• "Радон Георгиев Тодев", спомен на Лазар Томов за Радон Тодев, публикуван в списание "Илюстрация Илинден", год.2, книга 7(17), 1929 година

Бележки

1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 331.
2. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
3. Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4, стр. 15
4. Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“. стр.133.
5. Македонски научен институт
6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 466.
8. сп. „Македония“, бр. 10, януари 1904 г., стр. 13. Споменат е и Йонко Гърбев на 30 години.
9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 104.