На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 души води сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата „Света Троица“ в Банско поп Стойко живи опява четницит, защото знаели, че отиват на сигурна смърт. Над местността Света Богородица в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета,[3][1] а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница.[4][5][6] Местността Света Богородица получава името Радонова позиция,[7][1] а сражението е възпято в народна песни.[1]
"Радон Г. Тодев", възпоменателна статия на Димитър Молеров за Тодев и четата му, публикувана в сп. "Македония. Месечно илюстровано популярно списание", кн. X, год. 1, декември 1903 година
"Радон Георгиев Тодев", спомен на Лазар Томов за Радон Тодев, публикуван в списание "Илюстрация Илинден", год.2, книга 7(17), 1929 година