Роден е в югозападния македонски град Охрид. Родът му произхожда от огняра на Джеладин бег в края на XVIII век.[1] Огненов е сред лидерите на кюркчийския еснаф и на Охридската българска община и българската църковна и просветна борба в града.[2][3][4][5] Огненов изхарчва голямо състояние в опит да задържи манастира „Свети Наум“ в български ръце.[6][7] След като Огненов плаща огромен подкуп на турските власти става епитроп на манастира заедно с охридчанина поп Стефан, който се задължава частично да му върне парите. След схизмата обаче поп Стефан и игуменът на манастира се отмятат и се връщат към Патриаршията, като същевременно така отхвърлят и задълженията си към Петър Огненов. Огненов задържа Охридската кондика, публикувана по-късно от Иван Снегаров. Огненов се опитва чрез съда да възстанови правата си, но безуспешно.[7]
В последните години на църковния въпрос, когато охридяне беха отчаяни и материално обезсилени, не само плата не получихме, но според силите си и подпомагахме на господа: Илия Чобанов, Петра Огненов и Коста Размов, които на свой счет пращаха в Цариград нужните депеши и целий си имот изгубиха в подвига.[8]
“
Тъй като Огненов е бездетен, осиновява няколко роднински деца.[1] Негов осиновен син е видният български революционер и просветен деец Лев Огненов,[9] а негов внук - видният журналист Петър Карчев.[3]
Съпругата на Петър Огненов Анастасия (Ташка) Огненова е също активна участничка във възрожденските борби в Охрид. Тя оглавява превземането от жени на църквата „Света Богородица Перивлепта“, в която служи владиката Мелетий Преспански и Охридски. По време на първото сръбско управление в Охрид (1913 - 1915) Ташка Огненова укрива в дома си митрата на охридските архиепископи, предадена по време на Първата световна война на българските военни власти и отнесена в София.[10]