Коста Размов

Тази статия е за общественика. За фотографа вижте Коста Размов (фотограф).

---

Коста Размов
български възрожденец
Роден	Охрид, Османска империя

Коста П. Размов е български общественик от Българското възраждане в Македония.

Биография

Роден е в югозападния македонски град Охрид в голмия български род Размови. Размов е сред лидерите на Охридската българска община и българската църковна и просветна борба в града.^[1][2][3] Заедно с Илия Чобанов изиграва основна роля в отварянето на българско девическо училище в Охрид през август 1867 година.^[4] Григор Пърличев пише в „Автобиографията“ си:

„

В последните години на църковния въпрос, когато охридяне беха отчаяни и материално обезсилени, не само плата не получихме, но според силите си и подпомагахме на господа: Илия Чобанов, Петра Огненов и Коста Размов, които на свой счет пращаха в Цариград нужните депеши и целий си имот изгубиха в подвига.[5]

“

Според Петър Карчев „той бил човекът на по-новото време, изтъкнат възрожденец, отдаващ всичката си енергия на борбата срещу фанариотите“.^[6] Заради заслугите му към българщината Народното събрание в 1892 - 1893 година му отпуска пенсия.^[6][7] По-късно пенсията му е отнета поради объркване с Коста Николов Размов, фотограф живеещ в София, виден привърженик на влезлия в конфликт с премиера Константин Стоилов Васил Радославов.^[8]

Дъщерята на Коста Размов Василка Размова (? - 1903) е учителка и деятелката на ВМОРО. Коста Размов също подпомага революционното движение и съхранява архива на Охридския революционен комитет.^[9]

Умира след 1903 година.

Родословие

Хрисанта Филева

Христо Размов

Стоян Размов

Георги Спространов (1881 – 1925)

Екатерина Спространова (1870 – 1957)

Владислав Ковачев (1875 – 1924)

Анастасия Ковачева

Васил Николов (1885 – 1955)

Вангелия Николова (1888 – 1964)

Никола Размов

Ноне Размов

Александър Размов

Жени Ковачева (1905 – 1994)

Тодор Фичев (1906 – 1982)

Златка Фичева (1915 – 2006)

Коста Размов (? – 1902)

Бележки

1. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане. София, Министерството на народното просвещение, 1943. с. 216.
2. Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 105, 113, 137.
3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878), Том I (1878 - 1885), Книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 642.
4. Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 125.
5. Пърличев, Григор. Автобиография. Сборник за народни умотворения и книжнина, книга IX, 1894. Посетен на 3 октомври 2014.
6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 16.
7. Годишник на Софийския университет. Исторически факултет, томове 84-88. София, Софийски университет, 1999. с. 131. Посетен на 3 октомври 2014.
8. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 17.
9. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 109.