Първото такова дружество е създадено в София през 1913 година, но през Първата световна война дейността му замира. След края на войната подобни дружества се появяват в цялата страна, а на конгрес от 4 декември 1932 година, на който присъстват близо 3000 делегати,[1] дружествата се обединяват в съюзна организация. Същата година е издаден юбилеен албум на Македоно-одринското опълчение. Между 1933 и 1944 година дружеството издава редактирания от Димитър Янев вестник „Български доброволец“, заменен в периода 1944 – 1946 от вестник „Доброволец“.[2] След 1935 година за председател на дружествата е избран Милан Дамянов.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, Съюзът продължава да съществува. От 23 ноември 1948 година участниците в Илинденско-Преображенското въстание, на брой 16 000 души, започват да получават месечна пенсия от 4000 лева. В тази група обаче не влизат македоно-одринските опълченци и Съюзът развива активна дейност за даването им на право на пенсия, съгласно приетия през септември 1949 година закон. След края на народната демокрация, на извънреден конгрес на 28 и 29 ноември 1949 година и на първия републикански конгрес на 12 и 13 септември 1950 година, състоял се в Пловдив, се декларира желание „за вярна служба на новата власт“. В 1952 година с решение No 11035 от 22 февруари Съюзът на Македоно-одринските опълченци решава да се влее в Доброволната организация за съдействе на отбраната.[4]
↑Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 284.
