Първа дебърска дружина е военна част от Македоно-одринското опълчение. Формирана е на 1 октомври 1912 година от доброволци от Дебърското и Галичко-Реканско благотворително братство. Организатор и командир на дружината е подпоручик Дянко Караджов, а в Кешан командването е поверено на подполковник Владимир Пеленберг.[1] Дружината е разформирана на 20 септември 1913 година.[2]
Знамето на 1-ва дебърска дружина е създадено по време на формирането ѝ, като е с размери 105x84 см и е изработено от двоен копринен плат. Обшито е с жълти сърмени ресни с пискюли в двата външни ъгъла. Има дървена дръжка с метален коронован лъв, а под плата на дръжката има метална гривна на с надпис „1-ва ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА“.[3]
Боен път
На 28 октомври 1912 година в Лозенград опълченците от дружината полагат клетва в присъствието на началник-щаба на Действащата армия генерал-майор Иван Фичев. От края на октомври до средата на декември дружината охранява ж.п. линията Муратли-Узункюпрю. До примирието от 20 януари 1913 година дружината е съсредоточена в Кешан, а след това около Шаркьой. Участва в боевете по овладяването на Шаркьой на 22 януари 1913 година и отразяването на десанта на Десети армейски корпус на Хуршид паша между 26 – 28 януари 1913 година.[1]
.svg)
