Милан Дамянов

Милан Дамянов
български общественик
Роден	1885 г. Козица, Османска империя
Починал	6 октомври 1963 г. (78 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Милан Кръстев Дамянов е български военен и общественик, деец на македонската емиграция в България.

Биография

Милан Дамянов е роден в западномакедонското село Козица, тогава в Османската империя. През Балканската война служи в щаба на 1 бригада на Македоно-одринското опълчение^[1] като адютант на подполковник Николов^[2].

След Първата световна война Дамянов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кичевското благотворително братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.^[3] В 1918 година е в групата на Павел Шатев, Никола Ризов, Методи Поппандов, които се противопоставят на бързото избиране на Изпълнителен комитет на македонските братства. През 1919 година се включва в Неутрално-обединителната комисия заедно с Владимир Ковачев, Никола Ризов, Никола Иванов, П. Киров, Климент Размов, Христо Татарчев, Методи Поппандов и други.^[4] В 1923 година е избран за подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО и неутралните братства. В началото на 1924 година постът му е препотвърден. Скоро след това правителството на Александър Цанков под външен натиск арестува видни дейци на македонското освободително движение срещу което Дамянов и Владимир Кусев протестират лично пред министър-председателя^[5]

Скоро след Деветнадесетомайския преврат в началото на 1935 година е предложен от голяма част от македонските емигрантски дейци да влезе във Временния национален комитет, но това не се случва. По-късно става председател на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества. В 1936 година редактира заедно с Димитър Шалев вестник „Македонски глас“.^[6][7] Дългогодишен председател е на Кичевското благотворително братство.^[8] През 1940 година като такъв подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България,^[9] а през 1941 година участва в разговори с министър-председателя Богдан Филов по въпроси свързани с Македония^[10].

Бележки

1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 198.
2. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война, Народна култура, София, 1993
3. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 27, 84.
5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122, 154, 157.
6. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 461.
7. Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 137.
8. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 565 – 566.
9. Хр., К. Декларацията // Илюстрация Илиндень 4 (124). Илинденска организация, Априлъ 1941. с. 5.
10. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация, София, 1996, стр.421.