Георги Николов (Охрид)

Тази статия е за революционера от Охрид. За революционера от Белица, вижте Георги Николов (Белица).

---

Георги Николов
български революционер
Роден	1868 г. Охрид, Османска империя
Починал	1 март 1939 г. (71 г.) Цариград, Турция
Учил в	Истанбулски университет
Награди	За военна заслуга
Георги Николов в Общомедия

Георги Николов с псевдоними Дервиш, Ким билир^[1], Давид, Дерсаадетли, Мушон, Петрински^[2] е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Николов е четвърти отзад от ляво надясно.

Николов е роден в 1868 година в Охрид, в Османската империя, днес Северна Македония. Трети клас свършва в Охрид, през 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската гимназия в Солун, а след това и Медицински факултет в Цариград. Работи като лекар в Охрид, Битоля, Скопие, Воден и други. Член е на Битолския революционен комитет на ВМОРО.^[3] Става председател на окръжния комитет на ВМОРО в Скопие в 1904 година. В 1907 година вече като председател на околийския комитет във Воден е арестуван и осъден на доживотен затвор в Бурса.

След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Охрид.^[4] В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за подпредседател на Бюрото на конгреса.^[5] и за представител на Битолския вилает в Съюзния съвет.^[6] През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Николов е арестуван заедно с Георги Попхристов, Александър Евтимов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович.^[7] След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.^[8]

Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.^[9]

Взема участие във войните за национално обединение като военен лекар^[10] и е произведен в чин санитарен подполковник. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За военна заслуга“.^[11] След войните става активен член на Илинденската организация.^[12]

Умира на 1 март 1939 година в Цариград.^[13] Баща е на дееца на ВМРО Крум Николов.^[14]

Външни Препратки

• „Писмо до Тодор Александров (докладва от Цариград за отношенията между Младотурците и Тодор Паница)“, Цариград, 12 февруари 1914 година

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34, 52.
2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
3. Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67.
4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
5. Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
6. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
7. Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.
8. Илиндень. Аце Доревъ // Илюстрация Илиндень 8 (128). Илинденска организация, Октомврий 1941. с. 1-2.
9. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 329-330.
11. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 209-210
12. Т., Л. Д-ръ Георги Николовъ // Илюстрация Илиндень 4 (104). Илинденска организация, Априлъ 1939. с. 5 - 6.
13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
14. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 138.