|
Димитър Паунчев
Димитър Константинов Паунчев или Паунчов, известен и с гръцката форма на името си Димитрис К. Пагонидис, е български търговец и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.
Биография
Роден е в големия български македонски град Охрид, тогава в Османската империя, в известния български род Паунчеви. Занимава се с търговия с кожи в Цариград. Поддържа връзки с Димитър Миладинов. В края на 1853 година е заточен в Света Гора заедно със Сотир Кецкаров и двама ресенци по искането на гръцката патриаршия заради демонстрация срещу митрополит Дионисий.[1] Освободен е в 1854 година по настояване на нахлулите на Света гора гръцки въстаници.[2]
По-късно Димитър Паунчев се установява като търговец в Солун. Участва в създаването на Солунската българска община на 8 февруари 1868 година и е избран за неин съветник.[3][4] След известно прекъсване на дейността на общината, при възстановяването ѝ в края на август или началото на септември 1869 година е избран за неин председател.[5][6][7] Братя Паунчеви водят интензивна кореспонденция с Кузман Шапкарев в Кукуш и подпомагат просветната му дейност.[8]
На 12 януари 1871 година Паунчев изпраща писмо в защита на българщината до църковно-народния събор в Цариград, написано на охридски говор с гръцки букви, тъй като, когато той се учил в училище, фанариотите били махнали българските букви с надеждата да погубят българската народност. Доказва, че всеки народ трябва да има свое духовенство и книжнина и иска да се забрани на държавните чиновници да пречат на българския напредък, както и по-скоро да бъдат изпратени български владици в македонските епархии.[9][10][11] При откриването на българския параклис в Солун на 20 юли 1873 година Паунчев заедно с Насте Стоянов, Петър Шумков и устабаши Георги Стоянов от Връбница става негов настоятел и пише похвална дописка във вестник „Право“.[10]
Дейността на Димитър Паунчев се характеризира в книгата на патриарх Кирил Български така: „Д. Паунчев, Насте Стоянов и П. Шумков бяха видни екзархийски дейци и то от самото начало на църковно-народния подем в Македония. Те имаха големи заслуги за екзархийското дело и то през най-напрегнатите и опасни времена. Те бяха понесли големи загуби.“[12]
Родословие
Бележки
- ↑ Дорев, Панче. Документи из турските държавни архиви, ч. I, София, 1940, стр. 412
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 54.
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 56.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа. София, Синодално издателство, 1969, стр.548.
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 69, бел. 38.
- ↑ Братя Миладинови – преписка. Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София 1964, стр. 23.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа. София, Синодално издателство, 1969, стр. 549, 580.
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 256–263.
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура, исторически очерк и документи, София, 1937, стр. 81.
- ↑ а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа. София, Синодално издателство, 1969, с. 646.
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 41.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа. София, Синодално издателство, 1969, с. 645–646.
|
|
