След създаването на Княжество България се заселва в София и работи като помощник-библиотекар в Народната библиотека.[4] През 1881 – 1882 година е училищен инспектор в Охридско и Стружко, в 1883 година е учител в Кукуш, през 1883/1884 учебна година е иконом в Солунската българска мъжка гимназия,[5] а от 1884 година повторно учителства в Куманово, до смъртта си през 1887 година.[6] Според Симеон Радев Узунов, който полага много усилия в борбата срещу сръбската пропаганда в Куманово, вероятно е отровен от сърбомани.[7]
↑Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 668.
↑Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 161, 322.
↑Матов, Милан. Най-комитата разказва... (Живот за Македония). София, ВМРО, Културно-благотворителна фондация „Братя Миладинови“ - София, 2002. с. 40.