Димитър Спространов (писател)

Тази статия е за писателя. За революционера вижте Димитър Спространов (революционер).

---

Димитър Спространов
български писател
Роден	30 ноември 1897 г. София, Княжество България
Починал	8 юли 1967 г. (69 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Димитър Спространов (четвърти на най-горния ред, обозначен с Х) и други ученици от Началното българско училище в Пиргите, Солун, 1905 г.

Димитър Евтимов Спространов е български писател, белетрист и драматург.^[1] Използва псевдоними като Цветан Ангелов, Божидар Ангелов, Владимир Бранковски, Д. Момиров, Д. Угринов.^[2]

Биография

Спространов е роден на 30 ноември 1897 година в София в семейството на революционера от Охрид Евтим Спространов. В 1914 година завършва гимназия в София. Взима участие в Първата световна война. В 1918 година завършва право в Софийския университет. Заминава за Франция, където от 1924 до 1929 година работи в завода на „Ситроен“ в Париж. Връща се в България и от 1930 до 1946 година работи в Българската народна банка във Видин и в София.^[1]

Започва да пише след Първата световна война. Редактор е в издателство „Народна култура“. Най-значимите му творби отразяват националноосвободителните борби на македонските българи. Член е на Съюза на българските писатели.^[1]

Димитър Спространов става член на масонската ложа^[3], в която членуват и други водачи на македонското движение – брат му Евтим, Тома Карайовов, Александър Протогеров и други.

През 1938 година влиза като член в настоятелството на Охридското благотворително братство.^[4]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, е репресиран от новите власти. В 1949 година е арестуван и въдворен в лагера Богданов дол.^[1]

Произведения

• Край огъня (1923) – разкази
• Хора (1930) – разкази
• Двамата от преградията на Париж (1931) – повест
• Белият вълк (1934) драма
• Другата Клавдия (1936) – повест
• Бентът (1947) – драма
• Охридска пролет (1961) – роман
• Самообречените (1964) – роман^[5]

Родословие

Стоян Момиров (около 1744 - 1815)

Наум Спространов (1780 - 1850)

Йоан Спространов (1804 - 1874)

Христо Спространов (1829 - 1920)

Ангел Спространов (1831 - 1927)

Петър Спространов (1834 - 1916)

Ставре Спространов (1840 - 1930)

Наум Спространов (1851 - 1887)

Климент Спространов (1857 - 1931)

Евтим Спространов (1868 - 1931)

Георги Спространов (1881 - 1925)

Екатерина Размова (1870 - 1957)

Анастас Спространов (1878 - 1938)

Димитър Спространов (1882 - 1958)

Тома Спространов (1885 - 1955)

Димитър Спространов (1897 - 1967)

Георги Спространов (1915 - 1968)

Тома Спространов (р. 1941)

Бележки

1. Димитър Евтимов Спространов // Памет (1944-1989). Посетен на 9 септември 2022 г.
2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 351.
3. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
4. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 596.
5. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 369.