Димитър Настев

Димитър Настев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1897 – 1934
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	25^-и пехотен полк 16^-и пехотен полк 8^-и резервен полк 14^-и пехотен полк 38^-и пехотен полк 39^-и пехотен полк 86^-и пехотен полк
Командвания	18^-и пехотен полк 7^-а пехотна дивизия
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	2 април 1881 г. Стара Загора, Османска империя
Дата и място на смърт	1952 г. (70 г.) София

Димитър Настев Настев е български военен деец, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18^-и пехотен етърски полк в периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) и началник на 7^-а пехотна дивизия (1 август 1931 – 1934).

Биография

Димитър Настев е роден на 2 април 1881 г. в Стара Загора, Източна Румелия, Османска империя. На 21 септември 1897 г. постъпва на военна служба, а през 1902 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Като подпоручик служи в 25^-и пехотен драгомански полк и е граничен офицер в село Звонци.^[1] През 1905 година е произведен в чин поручик и служи в 16^-и пехотен ловчански полк. През 1909 година е произведен в чин капитан, а на 5 декември 1916 в чин майор.

Димитър Настев служи в 8^-и пехотен резервен полк, 39^-и пехотен полк, 16^-и пехотен ловчански полк, след което като командир на дружина от 86^-и пехотен полк, в 38^-и пехотен полк и 14^-и пехотен македонски полк.^[2]

На 1 април 1919 е произведен в чин подполковник, след което служи като командир на учебна рота от пехотната школа във Велико Търново и като командир на 6^-о депо^[3]. На 6 май 1925 година е произведен в чин полковник. От 1925 г. служи в арм. отделение на 3-и пехотен балкански полк^[4], след което от 1926 г. е помощнник-командир на 5-а пехотна дунавска дивизия^[5], след което е помощник началник на 5^-а пехотна дунавска дивизия.^[6][7]

В периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) е командир на 18^-и пехотен етърски полк^[8]. На 1 август 1931 година полковник Настев е назначен за началник на 7^-а пехотна рилска дивизия.^[9][10] Произведен е в чин генерал-майор.

Генерал-майор Димитър Настев е уволнен от служба през 1934 година.^[11]

Военни звания

• Подпоручик (1902)
• Поручик (1905)
• Капитан (1909)
• Майор (5 декември 1916)
• Подполковник (1 април 1919)
• Полковник (6 май 1925)
• Генерал-майор

Награди

• Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1910)
• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1914)
• Знак „За 10 години отлична служба“ (1914)

Бележки

1. Илиев, С., Темелски, Х., Илиев, Н., 1993, Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, стр. 16
2. Руменин, с. 309
3. Министерска заповед № 41 от 1923 г.
4. МЗ № 7 от 1925 г.
5. МЗ № 9 от 1926 г.
6. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 112
7. Руменин, с. 309
8. Според Руменин на тази длъжност е назначен с Министерска заповед № 228а от 1927 г., докато според Пулова и Пулов с тази заповед (от 28 декември 1927 г.) е назначен от помощник-командир на 5-и пехотен полк в командир на 5-а пехотна дивизия (5-и полк и 5-а дивизия в случая са едно и също формирование, поради реорганизацията на войската от полкове към дивизии).
9. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 116
10. Пейчев, А., „Българската бойна слава“, София, 1999, Издателство „Балкани“, стр. 103
11. Руменин, с. 309

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 309.
• Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 169

• Портал „Военна история на България“