Антон Михайлов Ковачев или Ковачов е български военен деец, генерал-майор.
Биография
Антон Ковачев е роден през 1877 г. в будния български град Щип, днес в Северна Македония. Баща му Михаил Ковачев е виден революционер, ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание, а просветният деец Йосиф Ковачев му е чичо. Единият му по-голям брат Владимир е деец на ВМОРО, а другият Владислав също е офицер и деец на Върховния комитет.
Израства в София. През 1898 г. завършва Военното училище в София и постъпва на редовна служба в Българската армия. Командва 2, 1 и 6 пионерна дружина. През ноември същата година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София.[1]
От 1906 г. учи в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1911 г.[2] По време на Балканската война (1912 – 1913) е дивизионен инженер. По време на Междусъюзническата война (1913) осигурява превоза на Четвърта армия по море и суша от Тракия към Македония.[3]
Преподава във Военното училище (1914 – 1915). В периода 14 януари 1924 – 5 юли 192 е инспектор на Инженерни войски при военното министерство.[3] Под негово ръководство е построен пътят към Драгалевския манастир и теснолинейката за Рилския манастир. Излиза в запаса през 1928 г. като генерал-майор[4]. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество и е избиран във Върховния му съвет (1924, 1925 и други).[3]
Антон Ковачев е женен за Райна Иванова Поменова от Прилеп, завършила Висшето музикално училище в Санкт Петербург, оперна певица.[5] Имат 3 деца. Техни деца са писателят Михаил Ковачев (1905 – 1972), пианистката Елена Ковачева-Дикова и Тамара Ковачева, а внук – пианистът Антон Диков (1938 – 2004).
Генерал-майор Антон Ковачев умира на 4 октомври 1931 година в София.[3]
Името му носи стръмната улица в центъра на Драгалевци.[6].
Военни звания
Родословие
Бележки
- ↑ Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ а б в г Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 100.
- ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.13
- ↑ Семеен фонд Ковачеви. ЦДА, ф. 1269К // archives.government.bg.
- ↑ www.bgmaps.com, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209182640/http://www.bgmaps.com/map/search, посетен на 10 март 2011
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 104.
