През 1908 г. капитан Мустаков е назначен за секретар на българското търговско агентство в Сяр, а от 1909 г. в консулството в Солун, където на 14 юни същата година се ражда дъщеря му Теодора. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор. През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1885) е старши адютант на конната дивизия.[2] През 1913 г. е началник на канцеларията на македонския военен губернатор генерал-майор Вълков.[3] След войните е началник на организационна секция в щаба на армията.[2]
След края на войната е началник на канцеларията на Военното министерство[5], от октомври 1920 е началник на Пограничната стража, след което от 15 октомври 1921 е началник на Жандармерията. През март 1923 е освободен от последната си длъжност, произведен е в чин о.з. генерал-майор и преминава в запаса.
Генерал-майор Димитър Мустаков умира на 99 години на 24 декември 1973 г.
Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за постигнато съглашение за съвместни действия между делегати на Вътрешната организация и Енвер бей. 16 юли 1908 г.
Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за развръщане на 3-ти турски корпус в случай на война с България. 20 декември 1908 г.
Семейство
Димитър Мустаков е женен и е баща на две деца – Ангелина и Теодора. Съпругата му Роза Мустакова е българска общественичка и музикантка, учила пиано в Дрезден и развивала обществена дейност в Сяр и Солун.[6]
↑Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. II. 1912-1918. София, Просвета, 1997. ISBN 954-01-0756-3. с. 111.
↑Българската армия в световната война 1915 – 1918 г., том ІІ. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на І армия през границата от 1-ви до 14-и октомврий, София 1936, с. 890.
↑Муравиев, Константин. Договорът за мир в Ньой. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992., стр. 248
↑Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 202.
Източници
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 295.