Никола Алексиев (офицер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.

---

Никола Алексиев
български генерал
Звание	генерал-майор
Род войски	пехота
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	3 октомври 1894 г. ^(стар стил) Търново, Княжество България
Дата и място на смърт	8 март 1978 г. (83 г.) София, Народна република България

Никола Христов Алексиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, взводен комантир в 38-и пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 6-и пехтен търновски полк и на 17-а пехотна щипска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография

Роден е на 3 октомври 1894 г. в Търново в семейството на Христо Алексиев и Юрданка Константинова.^[1] Завършва гимназия в родния си град. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 12 март 1916 г. е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война, като служи последователно в 9-и пехотен пловдивски полк, 18-и пехотен пехотен етърски полк и 38-и пехотен полк, като на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан и от 1928 г. служи отново в 18-и пехотен пехотен етърски полк, като през 1933 г. е произведен в чин майор. През 1935 г. е назначен за началник на Шуменското военно окръжие, на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник, от 1938 г. е помощник-командир на 18-и пехотен етърски полк, през 1939 г. е назначен за интендант на Държавната военна фабрика в Казанлък и през 1940 г. е назначен за командир на 4-ти пехотен плевенски полк, като на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.^[2]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Алексиев командва първоначално 6-и пехотен търновски полк (1941 – 1943), след което поема командването на 17-а пехотна щипска дивизия. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“.^[3] На 15 март 1945 е осъден на доживотен затвор от Народния съд.^[4] През 50-те и 60-те години е общ работник към „Паркове и украси“ в София.^[5]

Семейство

Генерал-майор Никола Алексиев е женен за Надежда Атанасова, с която има две деца.^[1]

Военни звания

• Подпоручик (12 март 1916)
• Поручик (14 октомври 1917)
• Капитан (30 януари 1923)
• Майор (1933)
• Подполковник (6 май 1936)
• Полковник (6 май 1940)
• Генерал-майор (6 май 1944)

Бележки

1. Карта за обвиняемо лице на генерал Никола Христов Алексиев (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 142, л. 213)
2. Руменин, с. 21
3. Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 7
5. Кратка биография на сайта Бойна слава, архив на оригинала от 7 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140107161936/http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=253639#post253639, посетен на 7 януари 2014 

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 21.