Паун Бананов

Паун Бананов
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1916 – 1944
Служи на	България
Род войски	Кавалерия
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 април 1868 г. Лясковец, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Паун Илиев Бананов е български военен деец, генерал-майор от кавалерията, участник във всички войни в периода (1885 – 1918), командир на Лейбгвардейския конен полк (1913 – 1916) и 5^-а конна бригада (1916 – 1918) и инспектор на конницата (1919 – 1921).

Биография

Паун Бананов е роден на 24 април 1868 година в Лясковец. Започва образованието си във Варненската мъжка гимназия, през 1885 година, все още ученик взема участие в Сръбско-българската война (1885) като доброволец от Сандровската ученическа чета.^[1] След войната учител в Горна Оряховица (1886 – 1887), след което постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, завършва с 11^-и випуск през 1889 и на 18 май е произведен в чин подпоручик.

След производството в чин, подпоручик Бананов е зачислен е към 1^-ви конен полк. През 1890 г. е изпратен в Русия по усвояване на пионерното дело, след това служи в Пловдив като ковчежник. През 1893 е произведен в чин поручик, а през 1897 г. завършва висшия офицерски курс при военното училище в София, след което се завръща в 1^-ви конен полк и командва конно-пионерен взвод (1898). През 1900 е произведен в чин ротмистър.

През 1901 година като ротмистър от 1^-ви конен полк е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, което завършва през 1905 година.^[2] След завръщането си в България през ноември 1905 година е назначен за командир на ескадрон в 4^–и конен полк, през 1906 година е произведен в чин майор, през февруари е назначен за инструктор по ездата в Кавалерийската школа. В началото на 1909 година е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“^[3], след което е назначен за командир на ескадрон в Лейбгвардейския конен полк. През май 1912 заема длъжността домакин на полка.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) майор Бананов е командир на допълващия ескадрон, който е в разпореждане на Главната квартира, на 18 май 1913 г. е произведен в чин подполковник, а на 23 септември същата година поема командването на Лейбгвардейския конен полк. На чело на полка е и през Междусъюзническата война (1913).

Първа световна война (1915 – 1918)

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Бананов продължава командването на Лейбгвардейския конен полк и на 30 май 1916 г. е произведен в чин полковник. На 10 декември 1916 е назначен за командир на 5^–а конна бригада, която командва до юни 1918 година. След примирието (септември – декември 1918) е командир на сборна конна бригада в Харманли и Ямбол. Служи като началник-щаб на Кавалерийската инспекция. В периода (1 декември 1919 – 1921) изпълнява длъжността инспектор на конницата, като на 1 декември 1920 година е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.

Семейство

Генерал-майор Паун Бананов е женен за дъщерята на Павел Калянджи^[4] и има 3 деца.

Военни звания

• Подпоручик (18 май 1889)
• Поручик (1893)
• Ротмистър (1900)
• Майор (1906)
• Подполковник (18 май 1913)
• Полковник (30 май 1916)
• Генерал-майор (1 декември 1920)

Награди

• Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
• Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
• Народен орден „За заслуга“ на обикновена лента

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1887 – 1889)
• Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург (1901 – 1905)

Бележки

1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 259.
2. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 45 – 46
3. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. I – ф3 К, оп. 2 // Архивиран от оригинала на 2021-05-10. Посетен на 2014-11-29.
4. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в българския исторически архив, книга I, 1963, с.152

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 63.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
• Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.