Михаил Минчов

Михаил Минчов
български генерал
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 февруари 1896 г. Станимака, Княжество България
Дата и място на смърт	неизв.

Михаил Генчев Минчов (някъде Минчев) е български офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 14 февруари 1896 г. в Асеновград. През 1916 г. завършва Военното училище в София. От 1920 г. е на служба в Лейбгвардейския конен полк. През 1928 г. е командир на ескадрон във втори конен полк^[1]. На следващата година е назначен за Командир на кавалерийския отдел в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири (ШРБЕК)^[2]. По-късно същата година е назначен за командир на ескадрон в ШРБЕК^[3], след което от 1931 г. е командир на картечен ескадрон в ШРБЕК^[4], а по-късно същата година е назначен за командир на ескадрон от ШРБЕК^[5]. От 1934 г. е в свитата на царя^[6], през 1935 г. е домакин на девети конен полк^[7], а по-късно същата година е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк^[8].

От 1936 г. подполковник Минчов изпълнява длъжността командир Лейбгвардейския конен полк^[9], след което от началото на 1938 г. е временен е командир на трети конен полк^[10], а по-късно същата година е става титулярен командир на полка^[11]. От 1943 г. е командир на втора конна бригада, а от 1944 г. на втора конна дивизия. С дивизията си участва в първия период от българското участие във Втората световна война. На 10 ноември 1944 г. е отстранен от длъжност и уволнен от армията поради несправяне с командването на дивизията си.^[12]

Военни звания

• Подпоручик (12 март 1916)
• Поручик (14 октомври 1917)
• Капитан (1919)
• Майор (1928)
• Подполковник (6 май 1936)
• Полковник (6 май 1940)
• Генерал-майор (6 май 1944)

Бележки

1. Министерска заповед (МЗ) № 104б от 1928 г.
2. МЗ № 131 от 1929 г.
3. МЗ № 171 от 1929 г.
4. МЗ № 65 от 1931 г.
5. МЗ № 120 от 1931 г.
6. МЗ № 259 от 1934 г.
7. МЗ № 98 от 1935 г.
8. МЗ № 334от 1935 г.
9. МЗ № 353 от 1936 г.
10. МЗ № 16 от 1938 г.
11. МЗ № 91 от 1938 г.
12. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 93

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 259.