Вълко Василев

Вълко Василев
български генерал
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 юли 1862 г. ^(стар стил) Харманли, Османска империя
Дата и място на смърт	16 август 1933 г. (71 г.)

Вълко Василев Василев е български военен деец, генерал-майор, командвал 19^-и пехотен шуменски полк през Балканска война (1912 – 1913), 2^-ра бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия и 7^-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Вълко Василев е роден на 14 юли 1862 г. в Харманли, Османска империя. На 17 октомври 1880 постъпва на военна служба и на 30 август 1883 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в Ловчанска № 13 пеша дружина.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 6^-а рота от 4^-ти пехотен плевенски полк.

На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 в чин капитан, през 1899 в чин майор, а през 1904 г. в чин подполковник. През 1900 г. е назначен за командир на дружина в 24^-ти черноморски полк, а през 1903, за командир на 4^-ти резервен полк. През 1909 г. е назначен за помощни-командир на 18-и етърски полк, а през 1911 за командир на 19^-и пехотен шуменски полк. През 1910 г. е произведен в чин полковник.

Балканска война (1912 – 1913)

През Балканска война (1912 – 1913) полковник Василев командва 19^-и пехотен шуменски полк, който е от състава на 1^-ва бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия (3^-та армия).^[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) командва 2^-ра бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия, след което е назначен за командир на 7^-а пехотна рилска дивизия, която в състава на 2^-ра армия воюва на Македонския фронт. През 1916 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1916/1917 г. излиза в запаса и остава като офицер за поръчки в Министерството на войната.

По време на военната си кариера служи и ви 10-и пехотен родопски полк.

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1883)
• Поручик (24 март 1886)
• Капитан (1888)
• Майор (1899)
• Подполковник (1904)
• Полковник (1910)
• Генерал-майор (1916)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III и IV степен 2 клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ V степен
• Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

1. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 122.
• Недев, С., – „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 177
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница