Тилю Колев

Тилю Колев
български офицер
Звание	Генерал-майор
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	21^-ви пехотен полк 29^-и пехотен полк
Командвания	29^-и пехотен полк 30^-и пехотен полк 42^-ри пехотен полк (БВ) 1^-ва бр. от 11^-а див. (ПСВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 февруари 1859 г. ^(стар стил) Голямо Асеново, Османска империя
Дата и място на смърт	21 септември 1928 г. (69 г.)
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Тилю Колев Колев е български военен деец, генерал-майор, участник в Сръбско-турска война (1876), Сръбско-българската война (1885), в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като командир на 42^-ри пехотен полк и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 1^-ва бригада от 11^-а пехотна македонска дивизия.

Биография

Тилю (понякога Тильо) Колев е роден на 15 февруари 1859 г. в с. Голямо Асеново. Взема участие в Сръбско-турска война (1876) като доброволец в четата на Панайот Хитов.^[1] През 1883 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 4^-ти випуск и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), след което на 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1899 г. в чин майор.

През 1900 г. майор Колев служи като командир на дружина в 21^–ви пехотен средногорски полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1906 г. подполковник Колев, като помощник-командир поема временното командване на 29^-и пехотен ямболски полк, на която длъжност е до 19 април 1907. В периода (1909 – 1910) командва 30^-и пехотен шейновски полк, като през 1910 г. е произведен в чин полковник.

През Балканските войни (1912 – 1913) е командир на 42^-ри пехотен полк, който е част от състава на 3-та бригада от 3^-та пехотна балканска дивизия. След Междусъюзническата война излиза в запаса. По време на Първата световна война (1915 –1918) отново е мобилизиран и е назначен за командир на 1^–ва пехотна бригада от 11^–а пехотна македонска дивизия, с която воюва на южния фронт.

Генерал-майор Тилю Колев умира на 21 септември 1928 година.

Военни звания

• Подпоручик (20 октомври 1883)
• Поручик (30 август 1886)
• Капитан
• Майор (2 август 1899)
• Подполковник (1904)
• Полковник (1910)
• Генерал-майор

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас
• Царски орден „Св. Александър“ V степен с мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Библиография

• Колев, Т. Българските доброволци в Сръбско-турската война 1876 година. Казанлък, печатница "Надежда", 1896.
• Колев, Т. Кратко ръководство по военното възпитание и обучение : Състав. по прогр. за полковите уч. команди. Карлово, 1908.

Бележки

1. Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, ISBN 954-430-922-5, стр. 147

Източници

• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• София помни

Външни препратки

• София помни

• Портал „Военна история на България“