Георги Сапов

Георги Сапов
български генерал
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 ноември 1873 г. Разград, Османска империя
Дата и място на смърт	1936 г. (62 г.)

Георги Алексиев Сапов е български офицер (генерал-майор) и политик. Той е вътрешен министър на България в периода 23 ноември 1935 – 4 юли 1936 г.

Биография

Георги Сапов е роден на 24 ноември (12 ноември стар стил) 1873 г. в Разград. През 1895 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в 20-и пехотен полк и във Военното училище.^[1] През 1899 г. е произведен в чин поручик, през 1904 г. в чин капитан.^[2] Служи в 17-и пехотен доростолски полк и 6-и пехотен търновски полк^[3].

През Балканската война (1912 – 1913) Георги Сапов е командир на дружина в 54-ти пехотен полк. На 14 юли 1913 г. е произведен в чин майор. През Първата световна война до 1916 г. е командир на дружина в 17^-и пехотен полк, след което поема командването на 22^-ри пехотен тракийски полк^[1]. На 14 август 1916 г. е произведен в чин подполковник, след което е назначен за командир на 66^-и пехотен полк.^[4] След края на войните, на 5 юли 1919 г. е произведен в чин полковник.^[2] Служи и като комендант на столицата^[3].

След войните Сапов длъжностите началник на 5-и пограничен участък, командир на 4-ти пехотен полк, помощник председател на пограничния комитет^[3] и командир на Осма пехотна тунджанска дивизия. През 1926 г. е назначен за началник на Канцеларията при Министерството на войната^[3]. На 26 март 1928 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1929 г. е уволнен от служба^[3][5] и за известно известно време ръководи службата за оплаквания при Министерския съвет. В периода 23 ноември 1935 – 4 юли 1936 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в първото правителство на Георги Кьосеиванов.^[1]

Военни звания

• Подпоручик (1895)
• Поручик (1899)
• Капитан (1904)
• Майор (14 юли 1913)
• Подполковник (14 август 1916)
• Полковник (5 юли 1919)
• Генерал-майор (26 март 1928)

Бележки

1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
2. Сапов, Георги Алексиев // Форуми Бойна Слава.
3. Руменин, с. 187
4. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
5. Царска заповед № 13 от 1929 г.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 187.