Михаил Сапунаров

Михаил Сапунаров
български генерал
Битки/войни	Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 юли 1867 г. Сливен, Османска империя
Дата и място на смърт	3 ноември 1959 г. (92 г.) София, Народна република България

Михаил Стефанов Сапунаров е български офицер (генерал-майор), началник 3^-та пехотна балканска дивизия в периода 1918 – 1919 г.

Биография

Михаил Сапунаров роден на 24 юли 1867 г. в Сливен в семейството на Стефан Сапунджииваноолу и Хаджи Марийка. Баща му произвежда сапун, откъдето идва и фамилията му. През 1885 г. Михаил Сапунаров завършва местната гимназия в Сливен. През 1887 г. завършва военното училище в София, като на 27 април е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 8^-и пехотен приморски полк, а по-късно е и ротен командир на същия. На 18 май 1890 е произведен в чин поручик. От 1895 до 1900 г. е във 2^-ри пехотен сливенски полк. От 1900 г. е адютант в Щаба на трета пехотна балканска дивизия. След това служи в 20-и пехотен добруджански полк и 11-и пехотен сливенски полк. През 1904 г. е изпратен да учи във Френската генералщабна академия, която завършва с отличие. След завръщането си е назначен за командир на дружина в първи пехотен софийски полк. От 1909 г. е командир на рота във Военното училище. На следващата година прекъсва службата си и заедно с майор Петър Мидилев заминават за Одрин като продавачи на боза, за да проучат укрепленията при Одрин и да направят техни скици, които впоследствие са използвани в Балканската война^[1]. При завръщането си е назначен за командир на седми пехотен преславски полк. През Балканската война е командир на дружина в 48-и пехотен полк в Балканската война, с който се сражава при Люлебургас и Чаталджа. След Чаталджа е назначен за командир на 16-и пехотен ловчански полк. През 1913 г. е командир на 63-ти пехотен полк в Междусъюзническата война. Воюва със сърбите при Черни връх и връх Тумба. Осуетява опит за пробив на сърбите към Трън. От 1913 до 1914 г. е комендант на София.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918), в периода от септември 1915 до май 1917 е началник на Полската канцелария при Щаба на действащата армия, след което до октомври 1918 е началник на Планинската пехотна дивизия. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. От ноември до декември 1918 г. е командващ войските в Добруджа (трета българска армия). След това до 1919 г. е командир на трета пехотна балканска дивизия. През 1919 г. излиза в запаса. През 1934 г. му е предложено да стане директор на полицията, но не е назначен, а през 1942 г. му е предложено да се кандидатира за депутат в Сливен от правителството, но отказва. Умира на 3 ноември 1959 г. в София при трамвайна злополука^[2].

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (1 август 1894)
• Майор (1 януари 1906)
• Подполковник (1 януари 1911)
• Полковник (1 януари 1916)
• Генерал-майор (1 януари 1918)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
• Царски орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата, V степен с мечове отгоре
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен на военна лента, V клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Бележки

1. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 84
2. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 87

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 172

• Портал „Военна история на България“

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.