Иван Донков (генерал)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Донков.

---

Иван Донков
български генерал
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „За заслуга“ „Свети Александър“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	30 август 1867 г. Пирдоп, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Иван Савов Донков е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на 8^-и артилерийски с. с. полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 7^-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Иван Донков е роден на 30 август 1867 г. в Пирдоп. На 20 септември 1882 г. постъпва на военна служба, а през 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание юнкер, дипломира се 75^-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен във 4^-ти пехотен плевенски полк.^[1] Служи в Разградския артилерийски склад. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 в чин капитан. През 1900 г. е командир на батарея от 3^-ти артилерийски полк. Служи и в 6^-и артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин майор. От 1909 г. е началник на отделение в 3^–и артилерийски полк, а от април същата година е началник на отделение в 8^–и артилерийски полк. На 22 септември 1912 е произведен в чин подполковник.

Подполковник Донков взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 8^-и не с. с. артилерийски полк. В началото на 1915 г. поема командването на 2^–ри гаубичен полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 7^-а артилерийска бригада. През 1919 г. е уволнен от служба.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (1895)
• Майор (1904)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1 октомври 1915)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас
• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата

Бележки

1. Марков, приложение 4

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 281.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.